И така, опитваме се постоянно да научим детето си да не крещи и да блъска, да не лъже, да не отговаря, да се държи добре, да се храни прилично, да е учтиво и възпитано с околните и още… и още… и вероятно имаме някакъв частичен успех. Начините ни да постигнем това също са най-разнообразни – обясняваме, говорим спокойно, крещим, заплашваме, подкупваме, умоляваме. Но като че ли нищо не работи или проработва за кратко и пак отначало, а ние вече сме на ръба на здравия си разум. Как може да сме сигурни, че някога ще успеем да променим лошото поведение на детето си с добро? Първото нещо, което трябва да направим е да преосмислим нашият подход към приучването на дисциплина.
Поведението се възпитава и може да бъде променяно. Ние родителите се нуждаем от конкретен план, с който да спрем лошото държание на децата си. Но преди да го приложим, трябва първо да видим къде грешим и защо.
Ето и основните грешки при дисциплината:
Мислим, че „това е само фаза”
Лошото държание няма просто да изчезне просто ей така в някой прекрасен ден. Тук е нужна намесата на родителите. И трябва да знаем, че колкото по-дълго чакаме, толкова по-вероятно е това поведение да се превърне в навик. Така че, нека не се успокояваме с думите „това сигурно е просто етап”, а да го стопираме още в зародиш.
Не сме добър модел на поведение
Нашето собствено поведение има огромно влияние върху това на детето ни. В крайна сметка, те копират и възпроизвеждат това, което виждат. Затова, преди да започнем да променяме поведението на детето си, може би първо трябва да обърнем сериозно внимание на нашето собствено.
Не си поставяме точна цел
Ако има няколко неща, които искаме да променим в поведението на детето си, то нека им обръщаме внимание едно по едно. Колкото по-конкретно работим с проблема и по-ясен план имаме, толкова по-лесно ще се получат нещата. Не трябва да казваме: „то има проблеми с поведението си”, а се насочете към определено нещо, което искате да елиминирате: „то отговаря лошо” или „то удря децата в градината”. Така фокусът ще ви помогне да направите промяната по-успешна.
Нямаме план как да спрем неприемливото поведение
Веднъж, след като сме идентифицирали проблема в държанието на детето, имаме нужда от сериозен план как да го спрем. Планът трябва:
– да бъде много ясно адресиран към конкретния проблем в поведението;
– да имаме точна представа какво да направим;
– да решим кое е поведението, което търсим и искаме да постигнем;
– да решим какви ще бъдат последствията, ако лошото поведение продължава.
Не предлагаме заместващо поведение
Няма да може да променим нищо в детето си, ако не му предложим нещо конкретно с което да го замени. Например, ако се опитваме да прекратим навика му да удря децата, които искат да си поиграят с неговата играчка, не е достатъчно да му кажем: „Не ги удряй или Спри да ги блъскаш”. Това няма да промени нищо. Без подходящата алтернатива, шансовете лошото поведение да се върне много бързо, са големи.
Опитаме се да поправяме нещата сами
Голяма грешка! В крайна сметка детето се държи лошо и пред другите хора, които се грижат за него и участват във възпитанието му – баба и дядо, учители, бавачката, треньора по плуване или инструктора по танци. Затова е много важно планът, който съставите да бъде спазван от всички без изключение. Колкото повече работите в екип, толкова по-лесно и бързо ще настъпи промяната.
Не се придържаме към плана достатъчно дълго време
Приучването към нови навици на поведение, в повечето случаи отнема двадесет и един дни на репетиции и повторение. Родителите трябва да сме изключително ангажирани към желанието си да променим лошото държание и да се придържаме към плана си поне три седмици. Само тогава ще може да видим резултата от усилията ни.
