Звуци и раждане
Раждането е събитие с особен характер. Поради интензивните преживявания на раждащата, то е извън нормалния ход на времето, както и нормалната перцепция. Самата промяна в биохимията на майката е насочена към това да се създаде благоприятна вътрешна среда, която да позволи процеса да се случи по най-естествен начин. Но вътрешната среда се влияе от външната и затова е добре да се погрижим и за нея. Ето накратко основното, което е добре да имаме предвид:
Да въведем понятията „парасимпатикова нервна система” и „симпатикова нервна система”. Едната отговаря за отпускането, релакса, потъването навътре, а другата е дейната, стегнатата, тази, чрез която действаме в будно състояние на съзнанието. Едната е свързана с първия етап от раждането, когато трябва да се отпуснем и да позволим на процеса да се случи, втората е в дейната част от раждането, когато трябва да дадем всичко от себе си, за да помогнем на малкия човек да премине отсам тунела.
По време на първия етап от раждането, когато родовите пътища се подготвят за Голямото Разтваряне, най-важното е жената да може да се отпуска, особено по време на контракции. Добре е да се подсигурят условия, които да включат парасимпатиковата нервна система в действие. Това са всичките тези условия, които ни помагат да заспим или да правим любов – затъмнена обстановка, топъл уют, усещането , че не сме наблюдавани, никакви разговори, които да провокират мисленето и, разбира се, никаква телевизия!!! Не се изкушавайте да си отклонявате вниманието, така процесът се удължава. Колкото по-малко сме въвлечени във външния свят, толкова повече ще можем да се концентрираме във вътрешния и да преминем през процеса яхнали гребена на Родилната Вълна.
На научен език казано – добре е неокортексът да отстъпи място на хипоталамуса, или на наш език – мисленето да отстъпи пред емоциите, а човешката, култивирана природа – пред животинската.
Тялото знае как да ражда, но му пречат две неща – умът, който се безпокои и синдрома на социалната желателност, който следи за благоприличното поведение, все пак!
Ако жената може да разчита желанията на тялото си и да ги следва, без да се притеснява, че поведението и е „неадекватно“, например, тя инстинктивно би заемала различни пози и би се отдала на звуците, напиращи отвътре. А колко важни са тези звуци…
Ниските звуци, особено когато съзнателно се насочват към долната част на тялото, откъдето идва болката, отпускат и действат като вътрешен масаж на тялото. Пеенето на звуци с дълги вокали помага особено, когато звуците са гърлени, дълбоки и с отпуснато гърло (както когато издаваме въздишка на облекчение). Когато има блокаж и симпатиковата система вземе надмощие, добре е да се приложат техники, които да активират парасимпатиковата нервна система. Тя се активира при удължено издишване , което се стимулира чудесно чрез дългия гърлен звук. Добре е да се използват най –вече вокалите А-А-А и О-О-О, като се насочват към долната част на тялото.
Има и една мантра, която всички знаят и която е лесна за запомняне – мантрата ОМ. Някои жени намират за особено благотворно да я ползват по време на раждане, като я започват в началото на всяка контракция . Тогава жената се концентрира върху звука повече, отколкото върху болката, влиза в съзвучие с бебето и няма съпротива към контракцията. Така раждането изисква по-малко време.
Понякога ниските звуци помагат и за обръщане на бебето надолу с главата. Учените го обясняват с желанието на бебето да чуе вибрацията на пелвиса с костите на главата си.
Високите звуци също помагат, но имат съвсем друг ефект – извеждат болката извън тялото. При тях също е особено важно да не стягаме гърлото (тъй наречения фалцет), а да търсим ефекта, при който сякаш източникът на звука е извън тялото (над главата). Този ефект е особено ясен при обертоновото пеене, при което източникът на звука често бива преживяван над главата.
Разбира се, при раждането комбинирането на звуците е спонтанен процес. Дори е възможно по време на една контракция да се започне с ниски, а да се завърши с високи звуци. Добре би било да сте се упражнявали предварително и да сте отпуснали гласа си. В курса за „Носещи живот в себе си“, който предлагам на бъдещите майки, има една специална част, посветена на пренаталното пеене и звукоизвличането от различните части на тялото. В това отношение практиките на нада-йога (йога на звука) са особено полезни.
По време на раждането, дулите (или бащите) могат да се включат, като издават същите звуци и така стимулират майката да се отпусне и да следва процеса без да се притеснява. Получава се своеобразен резонанс, който от своя страна дава и подкрепа на бебето . То знае, че там някъде го очакват, че не е само в този тъмен тунел, че има изход , отвъд който е … мама! Чувам я! Тя е с мен!
Добре е да се знае, че по време на втория етап от раждането, когато водят напъните, викането би отнело от силата на майката. Ако раждането протича твърде бързо – тогава добре – може част от енергията за напъна да се изведе през устата, но ако не е така – по-добре запазете дъха си за диафрагмата, за усилието на изтласкването.
Росица Божкова
Асоциация на българските дули
http://www.bgduli.com/
2,358 преглеждания
