Заекът, редом с яйцата, е един от най-разпространените великденски символи. Покрай наближаващия празник зайчета ни се усмихват почти от всяка витрина. Научете повече за празничния им произход.
Животното заек традиционно се свързва с прераждането на природата, плодородието и изобилието, новото начало. Древните ритуали и вярвания свързват заека и с луната и нейните цикли. Зайците символизират плодовитостта, защото обикновено раждат по много зайчета. Известна е легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, любимо животно и собственост на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек. Животното останало завинаги в този облик, но тъй като било все още птица по душа, продължавало да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Първите текстове, в които се споменава великденският заек, са от 1620 г. Смята се, че великденската символика на заека тръгва от германските земи. Първият сладкиш с формата на великденски заек е направен в началото на 19 век също в Германия. Именно германските заселници пренасят символа в САЩ.
Постепенно образът на зайчето все по-активно навлиза във великденските украси. Така великденският заек днес най-често се представя като носещ пълна кошница с шарени яйца, сладкиши и шоколадови лакомства и украси. В западната традиция заекът изпълнява роля, близка до тази на Дядо Коледа – носи подаръци на децата на Великден. Той обикаля къщите в нощта преди Възкресение и оставя играчки на послушните малчугани. Те трябва да подготвят специални гнезда, обикновено от шапки, и да ги поставят на закътани места в дома си. За децата Великден е истински празник, а великденското зайче всички очакват с нетърпение.
Още за Великден:
Великденският Зайо – една приказка
