Фондация „За Нашите Деца“ работи в България от 1992 г. в защита на детските права и участва в процеса на развитие на социалната политика за децата в България.
Като организация с дългогодишен опит в работата с деца и семейства, ние подкрепяме усилията, които се правят за създаването на Закон за детето, включващ всички съществуващи до момента законови регулации, свързани с прилагането на детските права. Считаме, че България ДНЕС има нужда от съществуването на закон, който ясно и категорично да регламентира и защитава правата на децата и изисква изпълнение и спазване на родителските отговорности и права. ДНЕС, когато България е на първо място по детска бедност в Европа, всяко осмо дете става жертва на сексуално насилие, 80 % от насилието над децата се случва в семействата им, над 5000 деца живеят без родители, близо 2000 бебета биват изоставени всяка година, всички ние трябва да обединим усилията си за да гарантираме живота и благосъстоянието на българските деца.
Ние смятаме, че e дошло времето да поемем като общество нашите човешки и професионални отговорности към всички български деца и техните семейства. Да осъзнаем, че тяхната закрила и подкрепа изисква съпричастността на всички нас – на държавните институции, местните власти, неправителствените организации, семействата, гражданите и медиите.
Според фондация “За Нашите Деца” сегашният проект на Закон за детето има проактивен и превантивен характер. Той e своеобразна покана към цялото общество за идентифициране максимално рано на трудностите в живота на едно дете, с цел предотвратяването на рискове, които биха довели до криза с необратим ефект върху детското развитие.
Едно от най-големите предимства на представения законопроект е, че в него са застъпени категорично правата на всички деца в България, а не само на децата в риск, нуждаещи се от закрила. За първи път този проект на Закон разглежда детето като субект, чието мнение и глас ще бъдат чути във всеки момент от неговия живот. – и предишният ЗЗД го предпоставяше, но нямаше механизми, които да гарантират изпълнението на това. Проектозаконът прави преоценка на отношението към децата и разбирането, че те имат права като самостоятелни личности и имат нужда от нашата подкрепа и напътствия през целия им живот.
Ние считаме, че за да изпълни представеният законопроект максимално добре своите цели и предназначение, са необходими промени и допълнения в няколко основни точки от проектозакона:
1. Предотвратяване на изоставяне на дете с увреждане (чл. 69)
Добре е да се регламентира предоставянето на информация, съдействие, консултиране и подкрепа за родителите на новородени с увреждания. Необходимо е да се регламентират тези услуги с цел ранна интервенция, за да имат родителите пълна информация и да не се стига до изоставяне новородени със заболявания и увреждания.
2. Предвидена възможност за настаняване на деца до 3 г. в Домове за медико-социални грижи според в чл. 73, ал. 5
Фондация “За Нашите Деца” напълно подкрепя заложения в чл. 73 от законопроекта текст, който забранява настаняването на деца от 0 до 3 г. в социални домове, но се обявява категорично против предвидената възможност по изключение деца до 3 г. да бъдат настанявани в Домове за медико-социални грижи за деца, когато въпреки предприетите мерки, не може да им бъде осигурена семейна среда (чл. 73, ал. 5). Нашето предложение е този член да влезе в сила до 3 години след обнародване и приемане на Закона, за да може да бъде напълно подготвена системата за изпълнението на предвидените законови разпоредби. Като общество също се нуждаем от допълнително време, за да бъдем подготвени и да можем да предложим алтернативи за изоставените деца. Доказателство за това е, че за 13 години от развитието на приемната грижа в страната има едва около 900 приемни родители и над 5000 деца в социални домове. Така например в Словения децата до 10 годишна възраст не се настаняват в социални домове, което е в резултат от добре подготвена система на грижи в общността.
3. Разширяване на понятието „деца в риск”
Към момента в предложението на текст на Закона има специален фокус на подкрепа за деца с увреждания и техните семейства. Съществуват обаче и други уязвими групи, които също трябва да бъдат специално указани в закона, като деца, живеещи в бедност, в конфликт със закона и др.
4. Глава Осиновяване (чл. 123)
Смятаме, че е необходимо да се заложат пред и след осиновителни подкрепящи услуги, които в момента липсват в текстовете в Закона. От нашата практика много добре знаем, че точно тези услуги предотвратяват разпад на осиновяването и последващите травми в живота на детето и на осиновителите.
5. Финансиране на социални услуги (чл.157, ал.3)
Ако поради временна неспособност за отглеждане на детето си, родител се раздели с него и то бъде настанено в приемно семейство, според предвидените текстове в проектозакона се налага да плаща за ползването на социални услуги за детето, което още повече утежнява положението му и го лишава от възможността за тяхното използване. Считаме, че е добре да се положат максимални усилия за подкрепа на родителите в такива ситуации, а не да се търси финансово санкциониране.
Пример: Майка на 18 г., прекарала живота си в дом и изоставила детето си след раждане поради неспособност да се грижи за него, на практика няма финансова възможност да заплати ползването на социални услуги за себе си.
6. Промяна в начините за определяне на формите на финансова подкрепа
(чл. 164, ал. 3. )
Категорично не бива да се определят на базата на дохода на родителя/семейството, а на базата на професионална социална оценка на нивото на риск и индивидуалните нужди на семейството.
Пример:
В семейство на две деца и двама работещи родители е възможно доходът им да надвишава с 50 лв. минимално определения за отпускане на социална помощ за децата. Хипотетично ако в даден момент единият родител пострада в трудова злополука, семейството изпада във временна криза докато трае лечението му и съществува реален риск от разпад. Според така предвидените законови разпоредби, семейството не би могло да ползва социални помощи, защото доходът надвишава определения от Закона.
7. Еднократна помощ за превенция изоставянето на дете (чл. 169)
Да се запазят досегашните разпоредби в Закона за закрила на детето, които регламентират получаването на еднократна помощ за превенция изоставянето на дете от всички. Новият проект за Закон на детето предвижда тя да се отпуска според дохода. Нашата дванайсетгодишна практика показва, че отпускането на такава еднократна помощ като малка част от цялостната подкрепа на семейството, при семейства с доход малко над определения в Закона, е жизненоважно за предотвратяване разпада на семейството.
Пример: В Грузия службите са започнали пряко договаряне със семействата за отпускането на допълнителна финансова помощ, за да си вземат деца обратно.
8. Задължително уведомяване и интензивна социална работа с родителя преди вписване на дете в регистъра за осиновяване
Към момента текстът на Закона предполага вписване на дете в регистъра за осиновяване в срок от 6 месеца след настаняването в резидентна грижа/специализирана институция без да бъде уведомен. Според фондация “За Нашите Деца” развиването на способността да бъдеш добър родител не подлежи на административни срокове, а е строго индивидуален и продължителен процес. Този член от Закона е в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
В заключение eкипът на фондация “За Нашите Деца” се надява да има максимално обединяване на българското общество около създаването на Закон за детето. Фондацията е подготвила конкретни предложения за промени в текстове на проекта на Закона, които ще предостави на съответните институции.
