На много деца им се лепва етикетът „срамежливи”. Ако осъзнавате какво в действителност означава този термин, може би ще решите, че не е толкова негативно качество. Срамежливостта може, както да помогне, така и да бъде пречка на детето, в зависимост от това как се подходи към нея.
Кога срамежливостта е от полза на детето
Срамежливостта е отличителна черта, а не недостатък. Ако се замислите, някои от най-приятните хора, които познавате, са срамежливи. Точно тези хора са добри и внимателни слушатели, хора, които имат невероятно присъствие, дори и без да обелват дума. И всъщност, точно срамежливостта е това, което ни привлича в тях.
Затова като родители, не е нужно да се извинявате пред някого „Той или тя е много срамежлив/а.” особено, когато детето слуша.
Няма нищо лошо в това някой да изпитва срам. Много хора не могат да си обяснят срамежливостта и съответно го превръщат в проблем, както става с всяко нещо, което не разбираме. Може би те вярват, че детето страда от ниско самочувствие, но в действителност това не винаги е така.
Родителите се притесняват, когато децата им не говорят пред други хора. Чудите се дали е просто срамежливо или има някакъв проблем. Ето как седят нещата: срамежливото дете, което е здраво прави контакт с очите, учтиво е и изглежда щастливо. Просто разликата е, че е по-тихо.
Други „срамежливи” деца са по-задълбочени и умислени. Често се притесняват от непознати, често изследват хората, за да видят дали си заслужава да се общува с тях, често, те имат вътрешно спокойствие и това че са срамежливи ги предпазва.
Кога срамежливостта е пречка за детето
При някои деца, срамът е израз на вътрешни проблеми, а не на вътрешно спокойствие. В този случай, детето не е толкова срамежливо, колкото отдръпнато и стои далече от всичко и всички. Избягва да има контакт с очите и има доста проблеми с поведението. Хората не се чувстват добре в негово присъствие. Когато надзърнете в този човек, ще видите гняв и страх, а не спокойствие и сигурност.
Кога детето се крие зад воала на срамежливостта
Някои деца са срамежливи, за да се скрият и да не разкриват истинската си същност, която не харесват. Срамът се явява извинение за това, че нямат социални контакти и причина да не ги потърсят. Немотивираното дете използва срамежливостта като ограда срещу това да се стреми повече и като извинение за това, че е на същото ниво на развитие. За тези деца, срамежливостта е пречка, която подсилва ниското им самочувствие. А за да „излекувате” срамежливостта в случая, трябва да изградите самочувствие. Такова дете се нуждае от родители, които го подкрепят и на които може да се довери.
От общително дете – в срамежливо
Какво ще кажете за 2 годишното дете, което е усмихнато постоянно и маха на всички, в знак на поздрав и след 3-тата си годинка става необщително? Често, родителите се питат какво са направили, за да се обърнат така нещата. И често отговорът е „Нищо!”. Обяснението е просто – когато децата са под 2 годинки, те често са спонтанни. Действат, преди да помислят, особено в социално естество. А между две и четири годинки, децата преминават в друга фаза и започват да се страхуват от хората, които не познават.
Не се чудете какво може да направите, просто имайте търпение. Това е фаза, която ще отмине. А ако се чудите какво може да направите, за да бъде детето ви по-общително, ето няколко полезни съвета:
Оценете детето си
Първо, осъзнайте, че сте благословени с чувствително, дълбоко загрижено и сдържано дете, което трудно общува с непознати и е внимателно към социалните контакти, но пък изглежда щастливо и усмихнато дете. Точно затова се радвайте на вашия мъник и му показвайте колко много го обичате такова, каквото е.
Колкото повече бутате, толкова повече детето се отдръпва.
Признавам, че човек може да се изкуши да помогне на едно срамежливо дете, но трябва да се внимава. Не може да накарате едно дете изведнъж да престане да е срамежливо. По-скоро му създайте среда, в която да се чувства добре и където може да развива естествено социалните си умения. Никога, ама никога, не наричайте детето си срамежливо. Когато чува това, детето усеща, че нещо все едно не е нормално в него и това съответно ще го направи още по-срамежливо.
Затова бъдете внимателни с детето си и не го карайте да се чувства зле от това, че е по-чувствително и затворено.
