Колкото и добре да си живеем като родители, рано или късно идва моментът, в който се налага да оставим децата сами у дома. Съвсем естествено, този момент е съпроводен със тревога и съмнения и с въпросът -„Не е ли рано да го/ги оставя сами?“. От друга страна идеята за известна независимост както за вас, така и за детето, е толкова съблазнителна, нали?
Да оставим детето само за някои може да е безотговорност, но това е шанс да му предоставим и възможността да се погрижи само за себе си, да поеме отговорност за действията си и да трупа самочувствие.
Най-важно в този случай е да изберем подходящия момент, да обмислим добре всички детайли и в никакъв случай да не взимаме това решение под натиска на извънредна ситуация или под стрес. Предполага се, че детето, на което предстои да поверим подобна отговорност, е добре да бъде инструктирано какво се очаква от него и защо. Това трябва да е акт на гласуване на доверие, свързан с нарастване на отговорностите, които децата трябва да осъзнаят правилно и без страх.
Как да разберем, кога детето е готово да остане само вкъщи?
Да оставим детето само у дома е голямо предизвикателство и първото нещо, което може да ни помогне в тази ситуация е нивото на зрялост, което показва самото дете. Решението не трябва да се базира само на възрастта, защото някои деца развиват зрелостта си по-бързо от други. Когато приемем, че детето е готово да остане само вкъщи е добре да си зададем няколко въпроса, които могат да ни помогнат да се уверим, че постъпваме правилно. Освен това е добре да преценим трезво и дали самото дете е подготвено да поеме подобна отговорност и да се грижи само за себе си.
Следващата стъпка е да направим оценка дали на склонността детето да спазва правила и да взима правилни самостоятелни решения. Това е жизнено важно за безопасността на децата, когато остават без надзор. Наред с това трябва да имаме яснота и по въпроса как детето би се справило с непознати и стресови ситуации, докато е само в къщи, например ако токът спре или какво да направи, ако пакетът с пуканки в микровълновата се запали… Дали подобна ситуация ще стресира детето или то ще съумее да предприеме правилните действие?
Преди да пристъпим към окончателното решение, е добре да си отговорим и на въпроса ще се чувства ли добре детето ни само вкъщи или ще го е страх. Ако детето ни е самоуверено и самостоятелно, то няма да има никакъв проблем да остане само, но страхливото и притеснително дете ще си започне да си фантазира всевъзможни страшни сценарии, които могат да се случат, докато ни няма.
Полезните уроци, на които да научим децата, ако сме решили, че моментът да ги оставим сами е настъпил: Те ще помогнат на детето да се почувства по-сигурно, по-отговорно и ще подпомогнат неговото развитие и изграждането на независимост и самостоятелност.
1. Помощ, пожар!
Всеки възрастен знае как да действа по време на пожар. Добре би било да монтираме противопожарни датчици в дома си и да запознаем детето със звука им. Може да направим заедно и едно тренировъчно упражнение и да покажем на детето маршрутите за евакуация. Детето трябва да е в състояние да намира начини за изход от всяка стая в дома.
Най-добре, разбира се, е да забраним на детето да пипа печката докато ни няма. Това е най-сигурната мярка срещу пожар. Използването на микровълновата печка е възможно за притопляне на готови порции от децата, затова е добре да им покажем как да боравят с нея.
Кибрити, запалки и всякакви други запалителни средства трябва за стоят в заключен и недостъпен за децата шкаф. Детето трябва да знае, че ако дрешките му се запалят при пожар, най-добре е да легне на пода и да се търкаля, а не да тича из къщата.
Всяко домакинство трябва да има пожарогасител и всички, включително и децата е добре да знаят как се действа с него.
2. „Кой звъни?“
Склонни сме да обясняване непрекъснато на децата си колко са опасни непознатите на улицата, но рядко споменаваме, че има по-опасни хора сред тези, които звънят на входната врата или се опитат да влязат насила в дома ни. Първото нещо, което детето трябва да научи е, че не бива да казва, че е само в къщи, ако някой позвъни на входната врата или се обади по телефона. Що се отнася до телефона, най-добре да не вдига на непознати номера.
Добре е да покажем на детето как се отключва и заключва входната врата и как да провери кой е пред вратата, без да я отваря.
3. „Ало, спешен случай!“
Всяко семейство е добре да има свой собствен план за извънредни случаи. Добре е той да се променя, според промяната в обстоятелствата, отнасящи се до всяко отделно семейство.
Препоръчително е телефонните номера за спешни случаи (у нас той е 112) да са на видно място, близо до домашния телефон. На същото място е добре да поставим цялата необходима информация , която детето трябва да знае и която евентуално може да му потрябва. С наша помощ детето трябва да се научи как да борави с телефона и с наличната информация. Детето трябва да научи основната информация за адреса, улица, квартала, номера на блок или къщата, пощенския код. Също така трябва да може да опише как изглежда дома ни отвън и да знае къде са мама и татко, а така също и да е наясно как да се свърже с нас по всяко време. Добра идея е тази информация да се поднася под формата на игра, без излишно натрапване.
4. Първа помощ
Полезно е да държим на достъпно място основен пакет за първа помощ – в кухнята или хола. Детето трябва да знае кое за какво служи в случай на нужда, затова е добре да му покажем всичко, което той съдържа и как се използва. Може да разиграем измислени ситуации и случки и да оставим детето да се погрижи за „пострадалия“, в случая може да е някоя кукла или плюшена играчка. Основните неща, които е добре да знае детето за първата помощ на тази възраст е какво да направи при изгаряне или порязване. В аптечката за първа помощ не бива да има опасни медикаменти, транквиланти и други упойващи вещества, достатъчно е да има пластири, бинт и кислородна вода. Ако детето е вече ученик, може да го запишем на курс по първа помощ.
5. Тихи игри и писане на домашни
Обичайният списък може да включва нещата, които ще ангажират детето, така че да не му остане време да твори опасни бели. Докато ни няма, детето може да напише домашните си или да нарисува картина, да построи дворец от Лего и други подобни. Това ще го разсейва и то няма да усети кога ще мине времето, докато се върнем.
Ако обаче детето ни е неспокойно, лесно се разсейва и плаши, добра идея е да му поставим задачи, изискващи кратки моменти на съсредоточаване, така че съзнанието му да е ангажирано за кратко, но с много и разнообразни задачи.
Детето трябва да знае какво да направи, ако входната врата се затвори и то остане отвън и няма кой да му отвори – братче или сестриче.
Независимо колко сме подготвени и колко сме подготвили детето си за момента, в който ще го оставим само у дома, винаги има изненади и извънредни ситуации. Затова е много важно да преценим кога наистина е удачно да пристъпим към това решение и внимателно да го планираме.
