Как да се насладиш на цял един Париж, неизбродимата многопластовост от вековна история и култура в романтична опаковка? Почитатели от цял свят се окайваха в края на юни, че заварили служителите на „старата дама” – Айфеловата кула – в стачка. Резервациите им пропаднаха и не можаха да се насладят от високото на панорамите към неповторимия град.
Семейство американци споделяха, че са организирали за своята дъщеря-тийнейджърка познавателен тур по стъпките на Томас Джеферсън. За заможни младоженци от Хонконг пък Париж продължава да е най-престижната дестинация за меден месец и Версай прилича на място за снимки на сватбени каталози. Други идват за премиерите на гран опера „Гарние”, за провокативни гурме изживявания, за шопинг по дизайнерските бутици, за спаружената слава на „Мулен Руж” и „Лидо”. Масовият турист пък се влачи с голяма група, обикаля десетте най-най обекти, но и отнася парфюмирано споменче в сърцето си.
Има и такива, които са прехласнати по лирическия натурализъм на гениалния Ремарк и свалят „моментни снимки” от класиката „Триумфалната арка”, където великолепният град е не просто декор, а съучастник в драматичната съдба на Равик. И сравняват пейзажите тогава, в края на 30-те години на миналия век, и сега.
„… Колата се плъзгаше бавно през нощния Париж. Дъждът чукаше по покрива и заглушаваше почти всички други шумове. Триумфалната арка изникна тъмносива в сребристия порой, после пак изчезна. Отмина и „Шан-з-Елизе“ с осветените си прозорци, „Рон Поан“ ухаеше на цветя и свежест като пъстра вълна сред мрака. Площад „Дьо ла Конкорд“ изгря като море със своите тритони и морски божества. Улица „Риволи“ изплува съвсем близо със светлите си колонади, мимолетна венецианска гледка преди появата на сивия безсмъртен Лувър с безкрайния двор и тъмните прозорци; след това минаха кейовете, мостовете, летящи и призрачни в тихия дъжд. Шлепове, влекачи, излъчващи топла светлина и успокояващи като домашно огнище. Сена, булеварди с автобуси, шум, хора и магазини. Желязната ограда на замъка Люксембург, градината зад него, напомняща стихотворение от Рилке. Безмълвните забравени гробища „Монпарнас“. Притиснатите една до друга тесни стари улички, къщи, заспали площади, появяващи се внезапно с дървета, изкривени фасади, църкви и порутени от времето паметници. Мигащи в дъжда улични лампи, изникващи над повърхността като малки бункери писоари, странични улички с хотели, даващи стаи на час, стари улички с фасади в стил рококо и барок, с усмихнати сгради и с размити контури на портите като в романите на Пруст…”.
Ерих Мария Ремарк, „Триумфалната арка”
Достъпният Париж
В ерата на онлайн резервациите планирането на посещение до всеки град изглежда неприлично лесно. А в Париж дори за броени дни и ограничен бюджет ничия жажда няма да остане неутолена, стига проучването да започне достатъчно отрано и да преглътнете факта, че цените са надути до небето.
Настаняването: Като един от най-посещаваните градове на света (към 50 милиона туристи годишно!) добрите предложения за нощувка в централните арондисмани (райони) бързо приключват. А който е бил, ще ви каже, че за добри пари можете да получите толкова овехтял и нечист хотел, че свят да ви се извие. Наистина, в последно време картината се промени: увеличиха се новичките и изцяло реновираните местенца, а взискателните американци и японци наложиха стандарти за чистотата. Минимум 3-4 месеца е авансовият период, в който трябва да направите резервациите. В Париж се предлагат и студиа или апартаменти, където могат да отседнат и семейства с деца.
Изхранването: Млада нашенка не можеше да се нахвали в нета колко била щастлива, че в Париж имало от световните вериги за бързо хранене, които децата ѝ познавали и обичали. Ха-ха-ха! Да отидете до най-бленуваната гурме дестинация на света и да ядете бъргъри и понички – това вече дори непретенциозните туристи от дълбоката провинция не го правят!
Тъй като типичната френска закуска е твърде лека за нашите разбирания (мляко с кафе, кроасан и понякога малък сок), а в хотела най-много да предложат към това и препечени филийки с масло и мармалад, препоръката е ясна: посетете boulangerie и pâtisserie, където на учтива цена можете да опитате от невероятното разнообразие класически и нови френски закуски и десерти. Влезте в магазин за сирена и месни деликатеси, където няма ограничения във вида, цената и разнообразието. Изберете от домашно направените пастети, каквито няма да ви сервират в ресторанта, а и няма да си направите сами. Париж е мултинационален град, затова не се ограничавайте да търсите само местна кухня. Тук ще намерите ужасно вкусни интерпретации на блюда от Магреба, всички други бивши колонии и дори японска кухня!
Проучването: Идете и на местния пазар (marché), който обикновено е витрина на най-прясната и качествена продукция. И там е пълно с туристи, но няма къде другаде да усетите и да научите повече за всекидневието и вкусовете на парижани. В града има шейсетина открити и закрити тържища, някои с дълга история назад във времето, където се продава невероятно разнообразие от храни: колбаси, морски дарове, плодове и зеленчуци, сирена, всякакви хлябове. (Лично съм фен на маршето при Бастилията.) Има и специализирани гурме пазари и такива с органични храни, други за сувенири, аксесоари, реставрирани мебели и много битаци. Не пропускайте и букинистите в сърцето на града край Сена, които продават стари книги от векове в типичните си дървени сандъци, както и истинските антиквариати при Пале роял.
Превозването: Централната локация на хотела дава възможност първите разходки да стават пеша, но градът е огромен и разстоянията от една забележителност до друга отнемат от времето и силите. Един от най-приятните начини да добиете първи впечатления от неустоимия град и да се смесите с парижаните е автобусната линия номер 69, която минава от изток на запад, от Айфеловата кула през прекрасния 7 район към гробището на прочутите – Пер Лашез. Тук почиват Модилиани, Молиер, Едит Пиаф, Джим Морисън, Шопен, Оскар Уайлд и още хиляди творци и личности, оставили следа върху Париж и той – върху творчеството им. Друг вариант е пак обикновената линия номер 42, която тръгва от Северната гара към Марсовите полета и Айфеловата кула.
Текст: Бойка Велинова, bonboniera.bg
Снимки авторката и архив
Прочетете още:
