Нашето мечтано раждане през погледа на един татко

adi_tatako1

Всичко започна още преди да се оженим, когато Адриана, се записа на един уебинар при Олга, на тема – естественото раждане и всичко свързано с него. Още тогава разбрахме, че искаме нашето дете един ден да се роди по напълно естествен начин, по възможност без употреба на медикаменти и медицински интервенции.

През месец август 2012 беше нашата сватба, а месец септември сватбеното ни пътешествие в Гърция. Всичко беше приказно и така, както сме си го представялив най-искренните си мечти. Бяхме решили след сватбата да започнем опити за бебе и затова веднага след нея спряхме да пием всякакъв алкохол. Ади така или иначе почти не пиеше, но сега си казахме, че ще се пречистваме, още преди зачеването. В средата на септември, месец и половина след сватбата, заминахме на сватбеното си пътешествие в Гърция. Първите дни бяха хладни и дъждовни и имахме достатъчно време за нашите приятни занимания. Прибрахме се след една седмица и животът си продължи по старому.

В края на октомври, след като цикълът на Ади се забави с 3 дена, купихме тест за бременност и с леко недоверие и насмешка зачакахме. Аз се шегувах, че е бременна 100%, а тя типично в неин стил отричаше, сякаш да не предизвиква съдбата. И сега ми става смешно, като си спомня, как учудено гледахме двете чертички и упътването на теста за да разберем какво означават те. На другия ден направихме и кръвен тест и вече беше ясно, че сватбеното ни пътешествие е било плодотворно. Обзе ни страхотно чувство, което е трудно да се опише. И така темата за раждането отново дойде на дневен ред, вече с ясна дата – 16 юни 2013 г.

В нашия град Шумен естествено раждане с придружител нямаше как да стане или поне така, както ние искахме. Затова започнахме да търсим варианти за раждане във Варна. Залата за активно раждане в Майчин дом ни се стори добра възможност. Свързахме се с Мария Христова дула от Варна и се срещнахме с нея. Тя ни вдъхна увереност, че това което искаме е страхотно и няма нищо странно в това да искаш да родиш естествено и без излишни медицински намеси. Малко ни разочарова, като разбрахме, че в Майчин дом вече не допускат дули. Но контакта ни с нея ни окуражи да преследваме мечтите си.

Решихме да запишем нормална консултация при няколко доктора в болницата и да решим на място, кой би бил най-подходящ за нашето раждане. Срещнахме се с първия доктор. Разказахме с няколко думи какво искаме. След разговора ни обаче, Ади не беше оптимист, не беше го усетила като нашия доктор. Решихме да пробваме при друг. Записахме час при д-р Маргарит Друмев. Отидохме на консултация, разказахме нашите идеи и желания, които в крайна сметка бяха да не ни правят нищо, освен ако не се наложи. След консултацията се спогледахме и разбрахме, че това е Нашият доктор. Прибрахме се вкъщи с една идея повече вяра и оптимизъм. Направихме подробен план на раждането. Един екземпляр дадохме на доктора, а един запазихме за Денят, който да дадем на дежурните в болницата.

Междувременно, ходихме на курсове за бъдещи татковци и мами при Мариша във Варна, където научихме толкова много и ценни неща, че не знам как щяхме да се справим без нея. И така постепенно дойде месец юни и моментът наближи. Поддържахме връзка с Мариша и попивахме всички знания от нея. Водих си записки, за всички етапи от раждането, какви масажи да правя и кога и т.н.

На 14 юни, два дни преди термина, в 4-5 сутринта започнаха контракциите на Ади. Това, което ни изуми, е че започнаха директно на 5 мин, с продължителност по 30-40 сек. Без даже да има и една контракция преди това за цяла бременност. Започнахме да се суетим и да умуваме, кога е добре да тръгваме за Варна. Решихме да минем през някой магазин да вземем нещо за хапване и така да тръгнем. Но контракциите си бяха като по хронометър, доста силни и по всичко личеше, че раждането започва. Казах на Ади, че катмите се отлагат и тръгваме директно за Варна. По магистралата имахме само 2 – 3 контракции за 40 мин. Пристигнахме около 8 ч. в болницата. Мариша дойде веднага и докато чакахме на паркинга контракциите се учестиха пак на около 5 мин. Мариша каза, че според нея сме в напреднала фаза и че всичко е като по учебник. Остави ни с широка усмивка. Имах нужда от нейната положителна енергия точно в този момент.

Статията продължава на следващата страница…

Прочетете още споделени истории:

Маги Малеева разказва за своето раждане

Не просто нормално, а наистина прекрасно раждане

Историята на моето естествено седалищно раждане след секцио

Влязохме за прием. Прегледаха я и се оказа, че сме на 5-6 см вече. Около 9:30 бяхме в стаята за активно раждане. Д-р Друмев дойде да ни прегледа и той. След като се увериха, че всичко се развива нормално ни оставиха сами в стаята. Така, преминавайки заедно през контракциите, сменяхме позите, а самите контракции се засилваха. От време на време идваше акушерката да измери тоновете и след като виждаха, че всичко е наред, ни оставяха пак сами. Все още водите не изтичаха, а контракциите се усилваха и почнаха почти да се сливат. Така на около 7-8 см влязохме във ваната. Желанието ни беше да родим във ваната. Но ваната беше супер неудобна, ъглова и тясна. Когато Ади влезе, акушерката се суетеше как да застане зад нея по-удобно. Е нямаше как, защото ваната беше в ъгъла. Така стигнахме до пълно разкритие във ваната. Мехурът все още не беше се спукал. Акушерката предложи да го спукаме, но докторът, както и ние, предпочете да изчакаме. След 5 мин той се спука и започнаха напъните.

Тогава Ади излезе от ваната и започна да напъва полуклекнала, захванала се за един шал, провесен от тавана. Аз я придържах седнал на ръба на ваната. Така и беше най-удобно. Акушерката и една възрастна санитарка се суетяха и питаха постоянно “Ама тя тук ли ще напъва? Тук ли ще ражда?“ Възрастната леличка, постоянно сумтеше под носа си: “Дайте я тука на стола (магарето) и да видите как ще роди за 5 мин….”. Много сме благодарни на доктор Друмев, че винаги слушаше нашите желания и не предриемаше нищо, което да е против тях. Продължихме с напъните така около 1 ч. и 15 мин. Последва въпроса за епизотомията и ние, за пореден път отказахме. Отново ни изгледаха учудено и ни обясниха, че може да има големи разкъсвания. Отказахме. Продължихме с напъните в тази поза, докато главичката на бебето започна да се показва на всеки напън. Тук видях притесненото изражение на акушерката, как ще поеме бебето в тази поза и предложих на Ади за последните напъни да се качи на леглото. Все пак искахме детето да е върху нея след раждането. С неистови усилия я качихме на родилното легло. Беше й супер неудобно. Направо не ми го побира главата, какво би станало ако беше сама и трябваше да изкара цяло раждане на този стол.

Последваха 3 напъна и на бял свят се появи Александър – нашето така очаквано съкровище. Изплака още докато го вадеха и подаваха върху гърдите на Ади. След като го завихме върху корема на мама, той веднага се успокои. Тук дойде ред и на едно от най-важните неща за който се подготвяхме – да не позволим да клампират/прережат пъпната връв веднага. Естествено пак ни изгледаха странно, но се съобразиха със желанието ни. Изчакахме да спре пулсирането, може би 10-15 мин, и след това я прерязахме. Алекс мъркаше доволно върху мама. Последва поредния въпрос и подкана да сложим система окситоцин за раждане на плацентата. Отново отказахме и казахме, че предпочитаме да изчакаме сама да се роди. Възрастната леличка – санитарка, пак изсумтя под носа си “Отидоха още 30 мин… ” Идеше ми да й кажа, че ако има някаква спешна работа, може да си ходи, но не ми се искаше да развалям приказния ни момент.

Взех бебчо в съседната стая, където щяха да го теглят и мерят. Докато гледах акушерката и педиатърката през стъклото, чух как едната казва на другата “И си искат бебето обратно при тях, представяш ли си… ” Стана ми супер тъпо. Тази реплика, изречена на фона на легълцата зад тях с плачещи малки създания, чиито майки са някъде по стаите, ми звучеше супер неадекватно. Явно майките, който си искат децата веднага след раждането, вече са малцинство и странници. По-страшното е, че самият персонал намира това за странна прищявка. Както и да е.

В този момент Ади остана сама с леличката. Тя, в мое остъствие, й предложила услужливо да я натисне по корема, за да излезе плацентата и да може Ади да си легне на леглото. Тя, естествено, учтиво и отказва. Върнах бебчо върху майка му и след 10 мин, 30 след раждането, се надигна една силна контракция и плацентата се изхлузи цяла-целиничка. Докторът прегледа за разкъсвания и се оказа, че такива почти няма, само един малък шев, който можеше и да не слага. Пак ни изгледаха странно, когато Ади каза, че не иска упойка. И още по учудено, когато видяха, че я зашиха така. Не искам да си мисля, ако бяхме се съгласили на епизотомия, колко повече шевове и болка щеше да има.

И така 5 часа след влизането ни в болницата, нашата одисея приключи по възможно най-добрия начин. В следващите два дни Алекс беше неотлъчно при нас. Супер спокоен и кротък. Не проплака даже и когато му взеха кръв от петата и веничката. Не знам дали някой пак не ни изгледа странно. Така нашето мечтано раждане приключи. Искам да окуражa всички майки и най-вече татковци. Бъдете до вашите половинки в този най-важен момент! Това е толкова ценно и нужно за тях, за самото раждане и най-вече за вашето очаквано съкровище. Защитавайте ги и ги подкрепяйте. При присъствието на таткото и сумтящите лелички даже се респектират и се държат по-уважително към желанията на майката. Знайте какво искате, и защитавайте желанията си! Никой не може да ви направи нищо против вашата воля. И съм сигурен, че ще се радвате на едно прекрасно създание, което ще осмисли всичките ви усилия и ще ви накара да забравите лошите моменти на секундата.

adi_tatko2