Мая беше на море с мама, татко, Тео и Зайо. Разбира се и малката фея беше с тях. Тя седеше на плажа и гледаше красивия кораб с бели платна, който плаваше в морето. Феята въздъхна.
“Какво има?” – попита Мая. “Толкова искам да плавам… но ме е страх самичка. Мога да падна зад борда, а това не бива да се случва с феите!” “Хм,” – замисли се Мая, “но ние нямаме лодка.” Феята въздъхна отново.
“Как да помогна на феята?”, зачуди се Мая. Тя винаги ми помага. Но, ние винаги си помагаме една на друга. Мая отиде при майка си и тя й сложи мъничко крем на върха на нослето. После се върна при феята и изведнъж й хрумна нещо.
“Знаеш ли,” – каза тя. “щом не можеш сама да отидеш да плаваш в открито море, ще направим така, че морето да дойде при теб. И ще ти намерим лодка.” “Наистина ли ще го направиш за мен?” – попита феята удивена.
Мая й разказа идеята си и феята много се зарадва. Заловиха се за работа. Направиха дупка в пясъка и канал от морето до дупката. Водата от морето се стече по канала и в дупката се образува чудесно езеро. Феята украси бреговете му с мидички и камъчета.
“Сега ни трябва лодка,” – каза Мая. Започнаха да търсят и накрая феята откри парче дърво, което изглеждаше подходящо. Мая го пусна във водата. Феята го докосна със своята магическа пръчица и в следващия момент в езерото заплува красива платноходка.
Двете се качиха в нея. “Толкова е забавно!” – възкликна феята, докато се носеха по вълните. Мая внимаваше тя да не падне във водата.
Изведнъж две морски кончета се появиха в езерцето заедно с няколко пъстри рибки. Те застанаха зад лодката и започнаха да я бутат. Феята пляскаше радостно с ръце. Мая се смееше – наистина беше много забавно. Но внимаваха рибките да не избутат лодката в канала и от там в морето.
Накрая феята и Мая благодариха на рибките. Те се върнаха обратно в морето, а Мая и феята дълго им махаха за довиждане.
