Днес се навършват 176 години от рождението на Марк Твен. Определян като един от най-значимите творци на американската литература, той е обичан и постоянно препрочитан и от деца, и от възрастни.
Истинското име на американския писател е Самюъл Лангхорн Клемънс. Освен писател, Самюъл е и журналист, списва и хумористични рубрики.
Творчеството на Марк Твен е изключително ценено и от съвременниците му, и от по-късните поколения. Големият Хемингуей казва за него: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.
Роден във Флорида през 1835 г., Самюъл има шест братя и сестри. Голямото семейство се мести в град край река Мисисипи, когато детето е на 4 години. Именно новото градче Ханибъл е първообразът на измисления от него Сейнт Питърсбърг от великите му книги „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Още от детска възраст датират и спомените му за робството, което все още съществува в някои части на САЩ.
Марк Твен стартира кариерата си с писане на хумористични статии в местния вестник, собственост на един от братята му. След това е печатар в Ню Йорк и други градове.
Следва интересна част от живота му – през 1857 – 1858 г. по време на пътуване до Ню Орлиънс Твен решава да стане лоцман, тъй като тази професия много му се харесва. В основата на задълженията на тази служба е следенето на водните течения. Тя е високо ценена и добре платена. След упорито обучение, през 1859 г., Самюъл получава лоцманска правоспособност. Предстоят му много вълнуващи пътешествия и преживявания.
Смъртта на един от братята му, която той сънува, става повод за интереса му към парапсихологията. След като го задълбочава, става член на Дружеството за психически изследвания.
Следват множество пътувания в САЩ, а по-късно и по цял свят. Същевременно Марк продължава да пише и публикува в различни издания. Работи и над няколко пътеписа.
Литературна известност младият писател придобива за пръв път с разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас”. Той се радва на голям успех.
През 1870 г. писателят се жени за съпругата си Оливия. Преместват се в Хартфорд. Там Марк ще остане чак до 1891 г. През този период публикува и едни от най-важните си творби – „Приключенията на Том Сойер“, 1876; „Принцът и просякът“, 1881; „Приключенията на Хъкълбери Фин“, 1884 и много други.
Марк Твен има 3 дъщери. Много тежък удар за него е смъртта на една от тях – Сузи. Малко по-късно умират и съпругата му, и друга от дъщерите му.
През 1907 г. получава титлата доктор хонорис кауза от Оксфордския университет.
Умира на 21 април 1910 г. от сърдечен удар.
В чест на любимия ни писател ви припомняме кратък откъс от знаменитото произведение „Приключенията на Том Сойер”:
— Стоп машина, сър! Дрън-дрън-дрън, дрън-дрън-дрън! — предният му ход почти спря и той бавно се приближи до тротоара. — Заден ход! Дрън-дрън-дрън! — ръцете му се изпънаха и се притиснаха към хълбоците. — Дясно на борд! Дрън-дрън-дрън! Фшшт! Фшшт-шшт-шшт! Фшшт! — междувременно дясната му ръка описваше величествени кръгове, защото представляваше четирийсетфутово колело. — Ляво на борд! Дрън-дрън-дрън! Фшшт! Фшшт-шшт-шшт! — лявата ръка започна да описва кръгове. — Стоп! Дясно на борд! Дрън-дрън-дрън! Ляво на борд! Напред и надясно! Стоп машина! Бавен завой! Дрън-дрън-дрън! Фшшт-шшт-шшт! Спусни въжето! По-живо де! Хей, вие там, какво се мотаете, хващайте въжето! Надявай примката! Сега дръж… отпускай! Машината е спряна, сър! Дрън-дрън-дрън! Шшт! Шшт! Шшт! (Машината изпускаше пара.)
Том продължаваше да варосва оградата, без да обръща внимание на парахода. Бен се вторачи в него и рече:
— Здрасти! Здравата са те притиснали, а?
Никакъв отговор. Том огледа последната си мазка с окото на художник, после отново мацна леко с четката и пак засъзерцава резултата. Бен се приближи и застана до него. Щом съзря ябълката, на Том му потекоха лигите, но той продължи да работи.
— Здрасти, стари друже! — каза Бен. — Впрегнаха те на работа, а?
Том се извърна рязко и рече:
— О, ама това ти ли си, Бен! Не те забелязах.
— Виж, аз отивам да поплувам. Не ти ли се ще и на теб? Но, разбира се, няма как — нали трябва да работиш! Много ясно!
Том изгледа момчето и отвърна:
— Ти на кое му викаш работа?
— Че това не е ли работа?
Том се захвана отново да варосва и нехайно отвърна:
— Може и да е, а може и да не е. Знам само, че на Том Сойер му е по сърце.
— Хайде стига бе! Да не искаш да ми кажеш, че ти харесва?
Четката продължаваше да се движи.
— Дали ми харесва ли? Не виждам защо пък да не ми харесва! Да не би пък на човек всеки ден да му пада да варосва огради!
Това представи цялата работа в съвсем нова светлина. Бен спря да гризе ябълката. Том изящно прокара четката напред-назад, отстъпи, за да се наслади на резултата, добави тук-таме няколко щриха и отново огледа критично сътвореното. Бен следеше всяко негово движение и му ставаше все по-интересно и по-интересно. Всичко това все повече го увличаше и накрая не издържа:
— Слушай, Том, дай и на мен да побоядисвам мъничко!
Том се замисли и като че бе на път да се съгласи, но после реши друго:
— Не, Бен, не виждам как ще стане. Разбираш ли, леля Поли страшно много държи на тази ограда, щото нали гледа към улицата. Ако беше откъм задния двор, нямаше да имам нищо против — и тя също. Да, тя страшно много държи на тази ограда — трябва съвсем да се доизкусури! Сигурно няма и едно момче на хиляда, нито даже на две хиляди, което да може да се справи както трябва.
