След разговори с педиатри, психолози, специалисти по детски инфекциозни заболявания и експерти по сигурността ето какви съвети предлага „Ню Йорк таймс“:
– започнете с въпросите какво всъщност са чули децата ви. Ако знаят само, че по света умират хора от коронавируса и Смъртта иде с косата си да ни посече, разговорът е съвършено различен от този, в който информацията е, че заболяването много прилича на грип
– ако детето е под 6 години и нищо не е чувало, по-добре не го стресирайте
– преди да разговаряте, уверете се, че самите вие не сте прекалено разтревожени или в паника по темата. Собственото ви напрежение може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Поговорете с приятел, партньор или психолог, за да не създавате впечатление у детето, че светът е ужасно място – все пак искате те да са любопитни и заинтригувани
– детето може да е уплашено само защото някой съученик му е казал, че може да умре – не го омаловажавайте, това е съвсем реален страх. Ако му кажете „Няма страшно, всичко ще е окей“, ефектът ще е минимален – изслушайте го, кажете му нещо като „О, това звучи доста плашещо, виждам го и изписано на лицето ти“ и разкажете лична история от своето детство как сте се страхували. Не настоявайте непрекъснато да се говори по темата – оставете детето да се успокои, можете да поговорите вечерта отново
– съобразете се с възрастта и познанията на детето. Може да му кажете „Има различни вируси, както когато те боли коремът или гърлото, коронавирусът е друг тип вирус“, но ако е по-напреднало върви и разговор за различието от настинката, за усилията на хората и „лекарите, които са умни хора“, да спрат разпространението и да лекуват болните, като може да се завърши с „Ако някога те интересува нещо, питай мен“
– няма начин, когато всички говорят за миене на ръцете по 20 пъти на ден, да не включите и децата – да го правят преди и след хранене, когато ходят до тоалетната, след като са излизали навън, издухали са си носа или са си бъркали в устата. Кажете им и да не пропуснат да ги подсушат след това
– как да запомнят колко дълго трябва да си мият ръцете – лесно е: като изпеят 2 пъти песничката Happy Birthday
– не всички санитарни препарати са подходящи и за малките – обикновено трябва да се изчака тези препарати да изсъхнат, за да избият микробите, докато децата са нетърпеливи и тичат да грабнат играчка или да прегърнат друго дете. Затова обикновеното миене на ръцете със сапун е за предпочитане, но когато е невъзможно, и санитарни препарати са подходящи
– а защо миенето на ръце да не бъде превърнато в игра – от това дори става състезание: побеждава този, който ги търка най-дълго или прави най-хубавата сапунена пяна
– не е лесно дори възрастен да научиш да не си пипа лицето, та камо ли дете, но и за това има съвет: „Помниш ли приятелчето ти, че се разболя миналата седмица? Човешко е да се боледува, но ако си пипаш носа, по пръстите ти полепват сополи, а те разнасят микроби по приятелите ти“
– затварянето на детската градина понякога е разочароващо за децата, но можете да ги успокоите с нещо като „Разни гадни буболечки щъкат насам-натам и ще няма да мърдаме от дома, докато не почистят хубаво детската градина“. Представете следващите няколко дни като чудесна възможност да сте си вкъщи, за да се забавлявате, а не да скучаете. Разбира се, това изисква известна подготовка – вървете да купите някакви настолни игри или материали за изрязване, лепене, рисуване…
– под карантина нещата стават по-сложни, защото и за децата тя е много необичаен режим. Препоръката е максимално да се поддържа обичайното всекидневно поведение, без да се забравя, че за малките трябва да се измислят достатъчно физически упражнения и игри, както и да се задържа вниманието им встрани от тревожни мисли – например чрез писане и рисуване в „Дневник, когато бях под карантина“;
И да не забравяме – родителите трябва да се наслаждават на предоставената възможност да са по-дълго с децата си и заедно да се забавляват и разговарят, а не да изпадат в нервен срив.
