Повечето от вас може да се изненадат, като разберат, че млечните жлези започват развитието си още преди да се родим, но се развиват напълно едва по време на бременността. В този дълъг процес гърдите се подготвят за своята важна роля – да изхранят бебето.
Анатомия на гърдата
Гърдата се състои от няколко различни вида тъкан – кожа, съединителна тъкан, мастна тъкан, мускули, и жлезиста тъкан. Малките зърнести образувания от жлезистата тъкан, наречени алвеоли, произвеждат и „складират” млякото, а гъста мрежа от каналчета осигурява преноса му към зърното. Тази структура много напомня гроздове, чиито зърна – групички от алвеоли, могат да бъдат напипани при масаж. Млечните алвеоли са различни на брой в двете гърди и при всяка жена (за това и децата понякога имат предпочитание към една от гърдите).
Млечните алвеоли са групирани на малки лобчета, а около тях е разположена мастна тъкан. Тя е най-много отстрани и нагоре, докато около ареолата се концентрират млечните алвеоли. От тях тръгват млечните канали, които се групират към зърното, като при ареолата млечните канали са разположени много повърхностно под кожата. Последните изследвания показват, че няма млечни синуси или разширяване на млечните канали около ареолата.
Млечните канали са обвити във фина мускулна тъкан, която осъществява потичането на млякото към зърното.
Върху ареолата се намират Монтгомеровите жлези – това са мастни жлези, които поддържат нежната кожа еластична. Друга тяхна много любопитна функция е изпускането на специфичен аромат, който напомня аромата на амниотичната течност, така че бебето да може по-лесно да се ориентира и засуче. Поради защитната функция на този секрет е добре да не измивате преди всяко кърмене гърдите си със сапун или други миещи средства, както може да ви посъветват, защото ги изсушавате и стават податливи на по-лесно разраняване.
Развитие на гърдите по време на бременността
Под въздействието на повишаването и понижаването на естрогена и прогестерона по време на всеки месечен цикъл, жлезистата тъкан и млечните каналчета са развиват непрекъснато. Истинският бум на развитие обаче настъпва по време на бременността. Промяната на гърдите е ясно видима – ареолите стават по-тъмни и по-големи, вените на гърдите изглеждат по-големи и по-сини, увеличават се броя и размера на алвеолите и млечните каналчета (от там идва и нарастването на гърдите), Монтгомеровите жлези стават по-видими. Често тези бурни промени могат да доведат до дискомфорт или чувствителност на гърдите. Ако това развитие е твърде бързо, е възможно да се появят и червеникави резки по кожата (стрии), които избледняват с времето.
Как се произвежда млякото или ролята на хормоните
Неслучайно често казваме, че кърменето основно се случва в главата, защото до голяма степен то се контролира от няколко хормона, един от който се отделя от жлеза, разположена в мозъка.
Да започнем с прогестерона – този хормон се произвежда от плацентата и играе съществена роля за развитието на алвеолите и млечните каналчета по време на бременноста. Той също така „стопира” производството на мляко, тъй като то не е нужно по време на бременността. След раждането и изваждането на плацентата, неговите нива спадат и „позволяват” на производството на мляко да започне.
На сцената излиза пролактинът – това е хормонът, който стимулира синтеза на мялко. Отделянето му се стимулира от сукането на бебето и под негово действие започва работата на алвеолите. Този хормон има някои много важни допълнителни функции, една от които е да стимулира образуването на повече свои рецептори, т.е. повишава чувствителността на гърдата към своето действие и по този начин стимулира още по-голямо производство на мляко.
Плазмената концентрация на пролактина се мени в денонощието, като най-висока е през малките нощни часове – от 2 до 7 сутринта. Неслучайно често се препоръчва на майките да кърмят нощем именно поради тази особеност – тогава стимулацията е най-висока.
Като част от интересните допълнителни ефекти на този хормон са потискането на овулацията, успокояването на майката, засилване на майчиното чувство, повишаване концентрацията на някои защитни фактори в кърмата.
Нивата на този хормон се влияят от някои организационни фактори в кърменето – колкото по-рано започне кърменето и колкото повечето има кърмене в първите дни и седмици след раждането, толкова по-добре се стимулира синтеза на мляко. Т.е. добрият старт на кърменето определя и добро количество мляко по време на целия кърмачески стаж на двойката майка-бебе.
Без окситоцина обаче много малко мляко щеше да попада в бебешката уста. Този хормон се секретира под въздействието на бебешкото сукане и е отговорен за т.нар рефлекс на потичане. Това всъщност представлява свиването на мускулните влакна, които обвиват млечните каналчета, благодарение на което кърмата се „изстисква” към зърното.
Интересното е, че този хормон се влияе и от нашите мисли и чувства – често кърмачките усещат потичането на кърмата само под въздействието на детския плач. Това често се използва, когато по някаква причина се налага изцеждане на гърдите – мислите за бебето, неговата снимка и одеалце правят цеденето по-лесно.
Другото действие на окситоцина е върху матката – предизвиква свиване на мускулните й клетки. Като резултат тя се стяга и притиска кръвоносните съдове, останали отворени след отделянето на плацентата, като така се намалява кръвозагубата след раждане. Това е още една причина първото засукване да бъде възможно най-рано след раждането.
Под влиянието на тези хормони, гърдите се пълнят с мляко. Кога и как обаче това пълнене спира?
За контрола върху произведеното количество се грижи Локалният инхибитор на кърмата (ЛИК). Той действа отделно на всяка гърда, като неговата концентрация се увеличава с напълването на гърдата, т.е. неговото действие за ограничаване на производството на мляко започва, когато гърдата се напълни с мляко. Затова, когато е необходимо да се стимулира лактацията, е важно гърдите да се изпразват (изсукват или изцеждат) често.
Все пак колко мляко ще има? Това го решава бебето!
Природата не обича да пилее ресурси, същото е и с млякото – произвежда се толкова, от колкото бебето има нужда. За да се регулира толкова добре тази връзка майка-бебе, е важно техният контакт да не бъде ограничаван или нарушаван. Така пазарният принцип за търсенето и предлагането ще работи най-добре и колкото по-често и по-добре се изпразва гърдата, толкова повече мляко се синтезира.
Водещият във „млечната връзка” майка-бебе е именно бебето, защото точно сукането е стимулът за синтез и потичане на млякото. Затова е много важно кърменето да започне възможно най-рано и да не бъде ограничавано. Когато поради особени обстоятелства това не може да се състои, е важно да започне изцеждане, което да установи добро ниво на производство за момента, когато майката и бебето ще бъдат отново заедно.
Росица Леондиева,
доброволен консултант по кърмене към НАПК
Специална благодарност към НАПК за предоставената статия
http://www.podkrepazakarmene.com/
Библиография:
Riordan Jan, Breastfeeding and human lactation, Jones and Bartlett publishers, 2005
West D, Marasco L, Making more milk, Mc Graw Hill, 2009
Ramsay DT, Kent JC, Hartmann RA, and Hartman PE, Anatomy of the lactating human breast redefined with ultrasound imaging, 2005
