Отделянето от майката
Из книгата на д-р Фицхю Додсън „Изкуството на бъдеш баща” от издателство Колибри
През първото юношество детето все още не е готово да бъде отделено от майката. За едно две годишно дете майка му е центърът на света. Ето защо идеята да се изпрати две годишното дете в детска градина обикновено не е добра. То емоционално не е готово за това. Все още не е подготвено да остави майка си и да си играе с децата под надзора на някаква жена, която му се струва „странна” – неговата учителка. Ако една работеща майка е принудена да остави детето си в детска градина по икономически съображения, тогава, естествено, алтернатива няма. В идеалния случай обаче детето трябва навърши три години, преди да бъде дадено в детска градина.
На три годишна възраст детето вече е подготвено да се откаже от „паралелните” игри. То жадува за компания. Има желание да се научи как да си играе със своите връстници. Иска му се да се отдели от майка си и да стане по-независимо.
Най-лесният начин за детето да изпълни тази задача е да посещава добра детска градина.
И досега продължавам да се учудвам, когато се сблъсквам с иначе интелигентни бащи, които имат поразително наивни представи за детските заведения и за това какво може да се постигне в тях. Срещал съм банкови служители, адвокати, лекари и опитни администратори, които са ми казвали: „Добре де, градината в крайна сметка е един вид място за обслужване на детето в отсъствие на родителите му, не е ли така?” да се нарече добрата детска градина „място за обслужване” свидетелства за смайваща неграмотност по отношение на онова, което се прави в нея за емоционалното и интелектуалното израстване на детето. Сега обаче искам да насоча вниманието ви към неговото емоционално развитие.
Въпреки желанието на тригодишното дете да бъде по-независимо, да пусне плата на майка си и да навлезе в новия свят на своите връстници, неговите чувства са все още смесени, що се отнася до сигурността и защитата, която усеща край майка си. Не би трябвало да ви учудва обстоятелството, че то усеща подобно „безпокойство от раздялата”, защото, така или иначе, майка му е била неговата ежеминутна опора в продължение на цели три години.
”Мама ме доведе на това непознато място. Каза ми, че ще ми хареса и че ще си прекарам много весело тук, само че не съм сигурен дали ще е така. Мама каза, че жената пред мен е моята учителка. Каква ли е? Дали ще се държи мило с мен? Дали ще се грижи за мен? Кои са всички тези деца, които не познавам? Никога досега не съм виждал толкова много деца в една стая! Дали ще ме харесат? Дали ще искат да си играят с мен, или ще ме бият? Страх ме е. Всъщност въобще не съм сигурен, че харесвам това място! Мамо, моля ти се, не ме оставяй, не си отивай! Толкова ме е страх, че ще се разплача!”
И точно това правят много от три годишните деца през първия си ден в детската градина – плачат. Би било твърде полезно, ако бащите можеха да посетят някоя детска градина след лятната ваканция. Те биха имали възможността да зърнат много плачещи деца, които учителките държат в скута си и успокояват. Всички деца на три години преживяват в една или друга степен това „безпокойство на раздялата”. Ако малкото ви дете е уверено в себе си и е психологически здраво, то ще го изживее за кратък период от време. След което ще се остави да бъде поето от групата деца и ще захване да си играе с тях. Дори когато детето оставя майка си да си тръгне и се включва в игрите на групата, то все още дълбоко в себе си изпитва смесени чувства. Понякога при раздяла с майката изразява чувствата си не с думи, а чрез телесни реакции, проявяващи се като физически симптоми. Когато настъпва моментът да тръгва към детската градина, то може да усети болки в краката, да получи разстройство или пристъп на главоболие.
Отделянето от майката и самостоятелното приобщаване към групата от връстници е голяма стъпка за детето ви. На вас като баща това може да ви се струва нещо маловажно, но за него то изглежда като страховито пътешествие през космическото пространство към непозната планета. И с тази трудна задача то може да се справи много по-лесно, ако ходи на детска градина!
Бащите не се замислят, когато вземат пари на заем, за да изпратят детето си в колеж, понеже знаят колко важно е висшето образование. Колцина обаче са онези, които съзнават колко важна за емоционалното и интелектуалното развитие на детето им е детската градина и не се колебаят, ако трябва, да вземат пари на заем за нея? В детската градина то е в контакт с опитен педагог, който ще му помогне да овладее емоциите си при отделянето от майка му. При игрите със съседските деца детето няма такъв опитен учител, който да му помага. Особено полезна е детската градина за срамежливите деца.
Ако е възможно, горещо ви препоръчвам да си вземете половин ден отпуска за около месец и нещо, докато детето ви „прохожда” в детската градина. Посещавайте градината и го наблюдавайте как се държи. Седнете в някои ъгъл, без да се набивате на очи, за да не смущавате работата в групата. Това усилие си струва, защото ще получите добра представа какво се прави в детската градина и как тя допринася за развитието на вашето дете.
Като баща можете да помогнете косвено на детето си в задачата му да се отдели от майка си, като прекарвате част от своето време с него. Дете, което до тригодишна възраст вижда баща си много рядко, може да разчита на емоционална помощ единствено от майка си. В резултат на това, на такова дете ще му бъде по-трудно да се раздели с майка си в сравнение с друго дете, което допълнително усеща сигурността, породена от силната емоционална връзка с бащата.
