Какво си представяте, когато ви кажат „игра на доктор“? Първата асоциация на повечето хора е свързана с тайното изследване на сексуалността от страна на децата. „Покажи ми твоето и аз ще ти покажа моето.“ Да, така децата използват играта, за да изследват собственото си тяло. Макар че тази игра, като и други начини за изследване на сексуалността често не са лесни за възрастните.тя е специфичен вариант на играта на „къща“.
В края на краищата, в къщата има много стаи и повечето деца проявяват голям интерес към това какво има във всяка от тях. Чрез играта те се упражняват да готвят, чистят, да ходят на работа, да се бият да се грижат за бебето – всички дейности на възрастните, които наблюдават. Този вид практика и многократно повторение им придава увереност.
Малките деца играят, за да научат повече за света. Защо не ни е весело, когато детето за стотен път изпусне храната си от високия стол? Защото на нас явлението гравитация отдавна ни е известно (а освен това после трябва да чистим). Детето обаче се забавлява изключително, тъй като за него всичко е ново и интересно и предоставя възможности за игра и за откривателство. В това число влизат и раздразнените физиономии и звуци, които правим, за да го накараме да спре.
Вече споменах, че за по-големите деца играта е това, което правят с приятелите си. За децата над 2 години и тези в предучилищна възраст обаче играта означава да правиш каквото искаш. Това самоопределение е част от властовия аспект на играта. Когато племенничката ми Бейли беше на 6 месеца, имаше една дрънкалка, наподобяваща грозде. Тя много обичаше да си я дрънка. Родителите й наричаха дъщеря си ‚Повелителката на гроздето“. Ако можеш сам да избираш какво да правиш, ти го правиш с по-голям ентусиазъм и посвещение.
С дъщеря ми имахме период в детската градина, в който не искаше да се облича сама. Не й харесваше, че не идвах да я обличам и да й правя компания, както преди. Аз пък си мислех, че тя е трудна и упорите, тъй като знаех, че може да се справи сама. Вместо да каже, че се чувства самотна, тя настояваше, че не може да се облече сама. Аз се дразнех от тази демонстративна безпомощност. Освен това имах други неща за вършене рано сутрин.
Беше ми нужно доста време, за да разбера, че няма да постигна успех, ако само й натяква. Накрая, подтикнат по-скоро от отчаяние, отколкото от разсъдък, взех две нейни кукли и се престорих, че си говорят. Едната каза подигравателно:
-О, виж я! Тя не може да се облича сама! Тя не знае как се обличат хората.
Тогава другата отговори окуражаващо:
-А, не, тя може. Тя наистина знае как.
Тогава първата се възпротиви:
-Айде стига, как пък не! Тя е само на пет, не може да се облича сама!
Злобната кукла някак все не гледаше, докато Ема се обличаше, а вместо да мрънка, се смееше. Аз също се смеех, вместо да фуча или да тропам изнервено с крак, за да побърза.
Само след няколко такива игри самостоятелното обличане се превърна в навик и нямаше нужда всяка сутрин да правя куклен театър. Понякога вместо да ме дразни и вбесява, тя ме помолваше:
-Хайде влез в стаята и се престори на тези хора, които си мислят, че не мога да се облека сама.
Играта превърна трудния и изнервящ и за двама ни момент в забавление и удоволствие, което изгради в нея увереност. Ема преодоля самотата и нежеланието си и привикна към нещо ново.
Билети можете да си закупите от мрежата на 
Повече информация за обектите на Ticketstream от тук.
С подкрепата на:
и 
С медийното партньорство на:
Това събитие нямаше да се състои без съдействието на:
Прочетете още:
„Когато децата играят, значи, че се чувстват сигурни и защитени“
Д-р Лари Коен отново в България!
Билетите за „Родителството като игра 2“ са в продажба!
Програма на Родителството като игра 2
