За шеста поредна година Национална мрежа за децата представи годишния си доклад „БЕЛЕЖНИК 2017: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“. Той се представя едновременно в София и в още 8 града в България.
Както всяка година, при разработването на текстовете бе потърсена и гледната точка на институциите, на всички 144 организации, членове на Национална мрежа за децата и на външни за Мрежата експерти, за да може постиженията и предизвикателствата да бъдат оценени по възможно най-обективния начин. Традиционно в „Бележник 2017“ се прави преглед и оценка на ангажиментите на институциите в пет основни области – „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“ и „Правосъдие“.
Настоящото издание на „Бележника“ е още по-специално, тъй като предлага нов подход за въвличането на деца, млади хора и възрастни в изработването му. За първи път освен експертния доклад бе подготвено и специално издание „Бележник 2017: Как децата, родителите и професионалистите оценяват държавата?“. Текстът отразява консултации и проведени фокус групи с близо 900 деца, млади хора, родители и професионалисти и показва как те усещат в реалния си живот държавните политики и ангажименти към самите тях и какво ги вълнува и притеснява най-много.
Тази година средният годишен успех в „Бележник 2017“ е Среден 3.20. През миналата година общата средна оценка на институциите бе 3.28 и това беше най-високия годишен успех през годините. През 2015 г. успехът на държавата беше отново 3.20.
И тази година, както и миналата, най-високата оценка е в област „Здравеопазване“ – Добър 3.64 (със 6 стотни повече от миналата година). Най-високо оценената подобласт е „Детска смъртност“, следвана от „Болнична и доболнична помощ“ съответно с Добър 4.36 и 3.71. Възходящите оценки се дължат основно на резултатите по отношение намаляване на детската смъртност и усилията за приоритизиране на майчиното и детското здраве.
Следващата най-висока оценка през 2017 г. е в област „Образование“ със средна оценка 3.44, почти идентична с миналогодишната – 3.45. Наблюдава се увеличение на оценките в областта на училищното образование и на ангажиментите, свързани с приобщаващото образование. В същото време се отчита понижение в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, което се дължи на застоя и липсата на визия за дългосрочно разрешаване на предизвикателствата на национално ниво в сферата на грижите за децата от 0 до 7 г. и обхващането им в яслите и детските градини.
Област „Правосъдие“ получава оценка Среден 3.05 (спад от 40 стотни спрямо миналата година). Реформата на системата за детско правосъдие все още не е факт, въпреки че през 2016 г. Министерството на правосъдието изработи проект на закон, който да замени остарялото законодателство в областта. Промените все още не срещат одобрението на всички заинтересовани институции и не са стигнали до обсъждане в Народното събрание, но представлява значителна крачка напред, особено в сравнение с напредъка по въпроса през последните 5 г. В същото време, ситуацията в социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ) продължава да бъде изключително тревожна от гледна точка на качеството на живот на децата, настанени там.
Област „Семейство и алтернативни грижи“ е с оценка Среден 3.01 – почти идентична с тази за 2016 г. – среден 3.02. Въпреки заявения ангажимент от страна на държавата за подкрепа на родителите и гарантиране правото на детето на семейство чрез създаване на превантивни и алтернативни услуги за грижа за деца и закриване на специализираните институции, на практика продължава да липсва цялостен подход за подкрепа на детето и семейството.
Най-ниската оценка в „Бележник 2017“, както и в предишните години, е в област „Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“ – Среден 2.86 (през миналата година бе 2.01). Най-ниско оценената подобласт е Недискриминация със Слаб 2.13. За пета поредна година не се отчита напредък по ангажимента за създаване на специално звено, което да разглежда случаи на дискриминация срещу деца; страната ни продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.
Тазгодишният „Бележник“ е специален и поради факта, че Национална мрежа за децата направи преглед и равносметка за развитието на политиките за децата и семействата, базирана на експертизата от петте издания на „Бележника“. По този начин се проследява кои от препоръките и неспазените ангажименти на държавата са взети предвид и дали е отбелязан реален напредък. Освен препоръките на българските експерти се взимат предвид и тези на Комитета на ООН за правата на детето, отправени към страната ни през юни 2016 г.
източник: nmd.bg
