На днешната дата, 24 януари, през 1776г. е роден Ернст Теодор Амадеус Хофман, по-известен с инициалите си Е.Т.А. Хофман. – немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник – живописец, график и карикатурист.
Роден е в Кьонигсберг в семейство на адвокат. Биографията на Хофман, подобно на тази на мнозина негови бележити съвременници, е бедна откъм външни събития, но това той компенсира с мащабното си творчество, най-вече литературно.
Безспорно Хофман изявява творческия си талант най-вече в областта на литературата. Критиците на ХIХ век определят разказите му като “романтически”, знаменитите съвременници Гьоте и Шилер се отнасят с нежна насмешка към този литератор и едва след смъртта си Хофман става истинска легенда.
Лешникотрошачката и Кралят на мишката, илюстрирана от Артуш Шайнер, публикувана през 1924г. в Прага
Писателят твори най-вече разкази, приказки, кратки новели. Сред най-известните му писания са “Принцеса Брамбила”, “Избор на невеста”, “Майстор Мартин бъчваря и неговите калфи”, сборникът “Серапионови братя”. Изящно написаните текстове – сякаш композирани от чисто музикантски ум, са наситени с говорещи кукли, свръхестествени събития и мистичен страх. Легендарна е способността на немеца да събира в прозата си възгледи за всички останали видове изкуства.
Прозата на Хофман оказва голямо влияние на мнозина велики автори, творящи след него. Херман Хесе, Томас Ман, Джордж Байрон, Оскар Уайлд, Николай Гогол. Самият Достоевски пише в своите дневници, че много пъти препрочитал разказите на Хофман в оригинал. По произведение на немеца Пьотр Чайковски пише балета си “Лешникотрошачката”, вероятно и “Лебедово езеро”. Вагнер пък създава по текста на Хофман операта си “Летящият холандец”.
В романа си „Майсторът и Маргарита”, Михаил Булгаков пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман. Във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер, а у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”.
Илюстрация на любимия ни Любен Зидаров, който също така е илюстрирал още много други детски класики като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен и др.
„Цинобър или малкият Цахес”, както и всяка приказка на Е.Т.А. Хофман не е за деца, защото е твърде безпощадна. Но пък е вълшебна.
Тази година излезе българският филм на Анри Кулев „Цахес”. На 16-ти януари в Народния театър „Иван Вазов” беше представен премиерно филма. После лентата, една фантастична приказка, излезе по кината. Сюжетът е познат и нов едновременно. Действието прескача от настоящето в миналото, рее се в паралелни светове, редува реалност и вълшебства.
