Вижте какво празнуваме на датата 24-ти октомври.
На днешната дата е роден Йордан Радичков
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 г завършва гимназия в Берковица. Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г, а десет години по-късно, през 1959 г, издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората”. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце”, „Обърнато небе”, „Планинско цвете”, „Шарена черга”. През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение”, уникален с асоциативните си отклонения. През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове”. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието” (новели) и „Ние, врабчетата” (разкази) Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне” и „Привързаният балон”. Пак по това време създава и пиесата „Суматоха” (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар” (1969).
През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой” и „Прашка”. Тогава създава и драматургичните си творби „Януари”, „Лазарица” и „Опит за летене”. Тези пиеси заедно със „Суматоха” са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.
През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд”, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег”. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си – излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки”, „Малки жабешки истории”, „Мюре” и други.
Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур”(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда”(1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга.
В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов”(1980), награда „Аскеер”(1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков”(1998), голяма награда за литература на Софийски университет „Св.Климент Охридски”(2001). През 2000 г. Йордан Радичков е удостоен с орден „Стара планина” I -ва степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски”.
Големият български писател умира в София на 21 януари 2004 г.
Международен ден на ООН
На 24 октомври 1945 година официално е създадена Организацията на обединените нации. Уставът й е ратифициран от 5-те постоянни страни-членки на нейния Съвет за сигурност – Китай, СССР, САЩ, Великобритания и Франция.
Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, обаче съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция, след Първата световна война. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс – среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по 2 въпроса – избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН. По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР ) са допуснати до конференцията.
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври същата година. Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията.
Празник на картофа в Клисура
Празникът е традиция за Клисура, не само защото те са основният поминък на хората тук, но и защото се славят като едни от най-вкусните в страната. През 1986 година софийският адвокат Иван Шабанов, впечатлен от картофената реколта в град Клисура и от чудесните вкусови качества на клисурските картофи, открива експозиция, свързана с картофите. Така се поставя началото на един необичаен и неповторим празник – Празник на картофите.
В Клисура се намира и единствения по рода си, в България и на Балканите, Музей на картофа. Идеята за създаването му идва отново от Иван Шабанов. През 1986 г. в Червенаковата къща се създава уникална музейна сбирка, в която най – голяма атракция представляват впечятляващи със своите размери картофи.
Всяка есен около Димитровден малкото планинско градче посреща своите гости – почитателите на най-древната земеделска култура – картофа. Всички се събират, за да обменят опита и знанита си в областта на картофопроизводството и кулинарството и да се насладят на вкусните картофени специалитети. За празника специално се организира изложба, в която всичко е направено от картофи. Малки и големи се включват в различни конкурси свързани с картофите – за най – красиво кулинарно изделие от картофи, за литературна творба, „Златен картоф“- за принос към уникалния празник и много други.
Прощалният полет на Конкорд
Конкорд и ТУ-144 са единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Постиганата скорост е малко повече от 2 мах. Трансатлантическият полет е продължавал около 3 часа и половина.
Конкорд излита за пръв път на 2 март 1969 г., а е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France от 21 януари 1976 до 24 октомври 2003 г., като последният („прощален“) полет е на 26 ноември 2003 г.
Най-забележителното преживяване с Конкорд е, че това е единственият самолет, който „изпреварва залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето — от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад. По време на полет фюзелажът на Конкорд се удължава с около 300 mm. заради нагряването на корпуса.
Конкорд е бил най-сигурният пътнически самолет до единствената му катастрофа през 2000 г., ако се оценява количеството на загинали пътници спрямо изминатото разстояние. При полет Air France 4590 от летище Шарл де Гол в Париж до летище Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолетът се запалва при излитане и катастрофира. Всички пътници и екипажа загиват, както и четирима души на земята. Причината е, че на пистата имало метално парче, отчупило се от друг самолет. При излитането си Конкордът пука гума на това парче при висока скорост, от което конструкцията му се поврежда, получава се теч на гориво. Въпреки че успява да излети, той се запалва и пада.
