Детски игри от отминали дни, част първа

Със сигурност си спомняме безкрайните летни часове навън, изпълнени с игри и много смях. Аз си ги спомням, даже с лека тъга. И то не защото са отминали за мен, а защото детето ми няма да може да изпита радостта и емоциите от тях, и набързо намазаната филия с лютеница.

Сега улиците са пълни с фучащи коли, а тези които не фучат, са заели тротоарите и зелените площи. Притеснено ни е да пускаме децата си до късно, дори пред съседния блок. А и най-вече – те не знаят нашите детски игри. Това, което можем да направим е поне да им ги покажем, а защо да не съберем една весела компания, да отидем в парка и да поиграем заедно!

Сляпа Баба

За тази игра е хубаво да сте поне 4-5 човека, за да бъде интересно. На един от вас (може да го определите с броилка) му завързвате очите. Останалите обикаляте около него, като викате „сляпа баба“ и той трябва да хване един от вас и да го задържи. Тогава заловеният става новата „сляпа баба“ и гонитбата започва отначало. Ако участниците се познават добре, може малко да усложнят играта, като „сляпата баба“ трябва да познае по дрехите, косата, ръста, точно кого е уловила.

Скачане на въже

Чудесна игра, за която са ви нужни дълго въже и поне трима играчи. Двама въртят въжето, а третият скача. Като сбърка, се сменяте. За по-умелите може да използвате и две въжета, които се въртят в срещуположни посоки.

Дама

Трябва ви единствено тебешир и малко камъче. Схемата се рисува по-кратка или по-дълга, в зависимост от възрастта на децата. Обикновено е от 1 до 10. Може с броилка да се определи реда на играчите. Първият трябва да хвърли камъчето на полето с номер 1, след което трябва да скача на един крак като стъпва във всяко поле, а там където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на „куц крак“ трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един) – започва следващият играч.

Кралю – Порталю

Tова е една от любимите ми детски игри. За да бъде по-забавно е хубаво да са поне 6-7 деца. Двама застават един срещу друг, хващат си ръцете и ги вдигат, като правят „порта” помежду си. Останалите деца минават едно след друго през „портата” докато се пее песничката: „Кралю-Порталю, отвори порти, че ще замине кралската войска. Отворете, затворете, само един оставете. Лъжичка, паничка, тиганче, капанче”. Докато се изреждат „Лъжичка, паничка, тиганче, капанче” , ръцете се вдигат и свалят, като „затвярят” играчите. Който попадне в „капана“ накрая трябва да избере към кой отбор да мине. Това се повтаря, докато се разпределят всички деца. След това се хващат двата отбора един зад друг и започват да се дърпат, като победител е този отбор, който успее да издърпа другия и да събори играчите на земята.

Замръзванка

Играе се като гоненица, но разликата е в това, че този когото гонещият докосне замръзва и остава на място. Той може да продължи играта само, ако някой от другите участници мине покрай него и също го пипне. Така го „размразява” и той отново може да тича. Целта е гонещият да успее да „замрази” всички. След това се избира нов, който да гони.

Криеница

Една от вечните детски игри. Играли са я нашите родители, ще я играят вероятно и внуците ни. Важно е, предварително да се уточнят границите, в които ще се провежда играта.

Първата стъпка е да се избере този, който ще жуми. И понеже обикновено никой не иска, за целта се използва някоя броилка. След като е ясно кой ще търси, участниците се разбират до колко ще се брои и играта може да започне. Жумящият брои, до колкото е уговорката, а в това време останалите се крият. След това започва търсенето. Когато някой от скрилите се бъде намерен двамата тичат до мястото на жуменето. Който стигне пръв трябва да го пипне с ръка и да каже: Пу, за теб!” или „Пу, за мен!”, съответно за жумящия или за криещия се. Този, който остане последен и не е успял да се „заплюе” става следващият жумящ.