Нищо, ама съвсем нищо, не може всъщност да ти каже, подскаже, загатне дори колко прекрасна е новината за новия живот. Вътре в теб. Миниатюрно създание. Всичко му предстои. Абсолютно всичко. Дори превръщането в човек.
Никога няма да забравя точно онзи един микрон от секундата, в който видях двете чертички на теста за бременност. Моят почти на шега купен и поне толкова с лекота използван тест. Шокът беше огромен; огромен, но неосъзнат. Първото, което направих беше да се обадя на бащата – моят прекрасен, разкошен мъж, който от този миг нататък вече беше нещо много повече. Баща.
Той се прибра, аз го хванах за ръка, показах му теста. После седнахме прегърнати и просто гледахме. Малкото парченце пластмаса, което казваше всичко. Взирахме се в него сигурно с часове. И, да, тогава дойде шокът. Най, най-красивият шок.
Както казах, никой не знае какво означава тази новина. Че ще си имаш дете. Каквото и да си представяш, каквото и да изчетеш, изгледаш, изговориш, изслушаш… нищо не може да те подготви за първия поглед, за първата прегръдка, за съсипващата крехкост на това дребничко същество, което е живяло в корема ти толкова време, а сега, сега е навън, сега е родено, сега вече не можеш да го пазиш, както когато бяхте едно цяло, сега искаш да го защитаваш даже повече… секунда след секунда, час след час, ден след ден.
А днес е денят, в който всички жени трябва да празнуват своята блага вест. Денят на майката. На този ден почитаме Дева Мария, Божията майка, на този ден тя е разбрала, че в утробата й е приютен Спасителят.
В моето семейство традицията повелява да си сложим нещо новичко – каквото и да било, яке, чорапи, кърпичка само. Да ни върви на ново, на хубаво. В народните вярвания денят е магически; всяка отрова е безсилна, всяка рана зараства по-бързо, изпълняват се обредни ритуали с прочистваща и прогонваща мощ, излизат самодивите и самовилите…
Магии… А аз ви предлагам да си направите една собствена, дребничка магия. Във вихъра на често изтощителния маратон на родителството, нека започнем този ден с няколко минути спокойствие – спокойствието, което дължим на самите себе си, спокойствието, в което да се потопим и да си откраднем съвсем малко късче време, за да си спомним онзи толкова далечен и толкова близък момент. Моментът на благата вест. Ти си бременна. Ти носиш живот. Ти ще бъдеш майка. Ти си създала. Сега то ще създаде теб.
Защото всяко детенце е Спасител.
