В Африка живее местно племе, което смята за рождена дата на бебетата не денят, в който са се родило, не денят, в който са били заченати, а денят, в който майката си е помислила за бебето си за пръв път. И когато жената реши, че ще има бебе, тя тръгва и сяда под дърво – сама – и слуша, за да чуе песента на детето, което иска да дойде. И след като чуе песента, тя се връща при мъжа си, който ще стане баща на бебето и му казва каква е песента. И след това, когато правят любов, за да заченат физически своето дете, през една част от времето те пеят песента на бебето, за да го поканят в своя свят.
И след това, когато майката е бременна, тя пее песента на бебето на акушерките и стариците в селото, за да може, когато бебето се роди те всички да го приветстват с неговата песен. Ако след като порасне, детето падне и се удари, ако се нарани, някой му помага да стане и му пее неговата песен. Когато детето расте и преминава през важни етапи от живота си или постига успехи, те отново го приветстват и поздравяват с тази песен.
В това африканско племе има още един случай, при който пеят на детето неговата песен. Ако някога в живота си порасналия човек извърши нещо лошо, нещо неприемливо от обществото, бива повикан в центъра на кръг от всички хора в племето, които отново му пеят неговата песен.
Защото хората от племето знаят, че не наказанието е помогне на човека да поправи поведението си, а любовта и припомнянето на неговата идентичност. Когато разпознаеш своята песен, нямаш желание или необходимост да правиш неща, които биха наранили някой.
Източник: thefreethoughtproject.com
Прочетете още:
Майките по света в 20 статистически факта
9 знака, че майчинството ти е дошло в повече
От бременността до раждането – традициите по света
