Да си родител е най-прекрасното и същевременно най-трудното нещо в живота ми. И всеки път се разтапям, когато усетя ръчичките на сина ми върху бузите си и чуя неговото „Обичам те“. Как може да съм толкова влюбена в това малко дяволче, което всеки ден ме кара да си задавам въпроса дали съм добър родител… Дали ще успея?! Дали ще съумея да направя добър човек от него?
Всеки ден се питам: Колко време му отделям, дали е достатъчно? А дали съм добър пример за него? Мога ли да казвам „Не“, когато трябва? Дали не го задушавам с постоянното си бдене? Да му дам ли повече свобода? Ами ако го заболи?
Сигурно всеки родител си задава тези въпроси, защото щастието и здравето на децата е най-важното нещо в живота ни.
Сега ще споделя с вас кои са нещата, които правя, за да се чувствам уверена и успешна по трудния път на родителството.
Първото и най-важното нещо, което научих е, че да бъдеш добър родител означава да се променяш, да израстваш заедно с детето си. Да искаш да се учиш. Защото това е единствената професия, за която няма почивен ден и се учиш на всичко в движение, като най-добрия учител за това е детето.
Ако искаш да получиш – трябва да дадеш!
Ако искам да имам спокойно и усмихнато дете, ще внимавам, когато ми се иска да викам, ще се опитам да го кажа нежно и спокойно, така че да ме чуе, да ме разбере, и ще му се усмихвам всеки път, когато искам да видя усмивката му. Ще се държа така, както искам да се държи то.
Ако искам да предпазя детето си от някой вреден навик, ще се опитам самата аз да се освободя от него или да го правя, когато не ме гледа. Не мога да му забраня нещо, което аз самата правя пред него.
Ако искам детето да изразява свободно емоциите си, а не да ги потиска и игнорира, ще се опитам да не му казвам „Тихо“, „Стига“, „Не плачи“, а вместо това ще го насърчавам да изразява себе си, а после ще назовавам с думи емоциите, които изживява, за да го науча да познава света на чувствата си и да знае, че те са нормална част от неговата същност.
Ако искам да имам уверено дете, вместо да казвам – „Ще правиш каквото ти кажа“, „Ще ме слушаш“ и още куп такива изречения, ще го питам: „Ти как би го направил?“, „А искаш ли сега да го направим така, а следващия път ще е по твоя начин?“. Така ще му покажа, че неговото мнение е важно за мен.
Ако искам детето ми да не се чувства наранено и унижено, всеки път когато му се карам, ще се поставям на негово място и ще внимавам какви думи използвам, за да съхраня достойнството му. Изречения от рода на: „Ти си глупав! Ти си лош! Нищо не става от теб! Аз не те обичам, когато се държиш така!“ са много страшни, представете си, ако някой ви говори по този начин?
Ако искам да имам справедливо и свободно дете, трябва да преценявам кога да бъда строга и кога да дам свобода. Как правя това? Като за начало се старая да се държа с него като с равен. Спирам да го гледам от високо, слизам при него, опитвам се да го изслушвам и разбирам. Когато нещо не ми харесва, обяснявам защо и как се чувствам и каква е причината да не съм съгласна и да отказвам дадено нещо, след което отстоявам позицията си! Стремя се да бъда себе си, не се опитвам да бъда онази майка, която все се кара и забранява, защото иска да има възпитано дете, нито пък онази, която всичко дава и разрешава, защото иска да има свободно и щастливо дете.
Ако искам да имам дете, което може да губи, ще го побеждавам понякога в игрите, в които играем. Така ще разбере, че само ако продължава да играе, може да побеждава, а загубите правят победите много по-ценни.
Ако искам да имам дете, което знае как да се грижи за себе си, няма да прекалявам с тичането след него. Няма да го насилвам да яде, пие или пък да се облече. Ще се водя по неговите нужди. То няма да умре от глад, жажда, студ или слънце, но ще му бъде трудно да развие усещането да се грижи за себе си, ако някой постоянно прави всичко вместо него.
Ако искам да имам дете, което може да взима решения, трябва да му давам правото на избор и възможността да прави това, което иска, като разбира се предварително очертавам границата, до която може да стигне. Пример: „Можеш да рисуваш по стената, но моля те, използвай само ето тази стена, това си е твоето място и на него можеш да правиш, каквото искаш.“
Ако искам да имам дете, което познава любовта и е щастливо, трябва да му показвам как изглежда тя и какво е щастието! Как иначе детето ще се научи да обича, ако не вижда обичащите си се родители, как ще се научи да бъде щастливо, ако не вижда как родителите му сътворяват щастието си всеки ден? Затова, вместо да се гневя, се опитвам да се усмихвам повече, вместо да крещя, се старя да говоря за чувствата си, вместо да се сърдя, прегръщам и целувам. Вместо да искам – действам! Така ще покажете и дадете на детето най-доброто от себе си.
И накрая ще кажа, че знам, колко е трудно всичко това! Аз се уча всеки ден, и когато успявам, съм много горда със себе си! Опитайте, и не спирайте, когато не успеете, напротив, продължавайте. Тази промяна няма да стане за ден или два, но един ден ще разберете, че благодарение на детето си, сте станали други, такива, каквито винаги сте искали да бъдете, защото сте пораснали заедно!
източник: Gnezdoto
автор: Неви Боджукова е семеен консултант и сертифициран консултант към „Дружеството по Позитивна психотерапия в България“.
