Споменах, че на този стадий от развитието си детето много обича ритуалите. Тъй че сега е моментът да въведете ритуал на лягането, който има много предимства. За съжаление малките деца не изпитват „естествена потребност” да си лягат. Ние се нуждаем от всичко, което би ги накарало да го сторят и ако ритуалът се окаже полезен, нека се възползваме от него! За тази цел трябва да убедим детето, че лягането е толкова неизбежно, колкото и залзът на слънцето.
Предлагам ви един съвсем прост сценарий. Преди всичко избягвайте игрите на действието след вечеря, защото те възбуждат детето и то трудно възвръща спокойствието си. Започнете подготовката с къпане. Повечето майки виждат в къпането само хигиенно средство, докато за детето в тази възраст то е и възможност да си поиграе във водата. По-често му позволявайте да си играе с вода – така ще бъде и по-чисто. Оставете го да шляпа във ваната колкото иска и самó да ви каже, когато е готово да излезе. (Ако по някаква причина бързате, опитайте се да ускорите операцията.) Дайте му много играчки във ваната, това ще го отпусне и укроти. След къпането детето би могло да си легне и да хапне в леглото. Така то приема лягането заради наградата – нещо вкусно за ядене. Хапването в леглото ви дава възможност за спонтанен и нежен разговор. Благодарение на него и на майчиното ви присъствие лягането също ще бъде по-лесно преглътнато. След като хапне, прочетете му една –две приказки.
Това е мигът, в който таткото може да се намеси в церемонията. Някои бащи не обичат да четат приказки на деца. Жалко. Не се насилвайте, малкото няма да хареса приказката, ако усеща, че татко не я чете с удоволствие. Други бащи се прибират твърде късно от работа, за да се занимават с детето си – то вече си е легнало. Ако имате късмет да ви се падне съпруг, който обича да чете приказки, би било чудесно татко да сменя мама с даването нещо за хапване и четенето. Правил съм това и с трите си деца и то ми е носило огромна наслада. Като четете приказки на детето, вие го научавате на много неща. Показвате му, че го обичате, след като му отделяте от времето си. Показвате му също, че обичате книгите и му давате възможност и то да ги заобича. А интересните разговори, които спонтанно се започват в тези сладки мигове, са истинско откритие.
Когато четете на дете, дръжте книгата така, че то да вижда картинките. Те са от голямо значение. Помогнете му да се научи да „забелязва подробностите” в картинките, като му поставяте въпроси за хората или предметите, изобразени на тях.
Практиката да четете на детето, когато си е легнало, може да продължи, докато то навърши седем или осем години, или пък докато само ви каже ясно, че вече не желае да му четете. Някои родители я прекратяват, щом детето се научи да чете. Това е погрешно, защото дори тогава то още няколко години ще харесва близостта и топлината ви в часа за четене.
Ако обичате да измисляте разни истории, ритуалът на лягането се превръща в истинско чудо! Хлапето ви с особено удоволствие ще изслушва разказите за въображаемо дете, което много прилича на него. Ако никога не сте разправяли приказки на дете, сега е моментът да започнете. Слушателят ви ще хареса приказката, каквато и да е тя. А включите ли забавни звуци, триумфът ви е осигурен. Използвайте един съвсем лесен номер, добре познат на ораторите – от време на време повишавайте и снижавайте тона си като артист. И в двата случая гласът ви ще завладее аудиторията си. Сегиз-тогиз питайте какво ще стане по-нататък. Детето естествено ще ви каже. Тогава потвърдете: „Точно така. Джони намерил куклата и я върнал вкъщи!”
През първото юношество много деца се боят от тъмното. Защо да се борите срещу страха и да принуждавате изплашеното дете да стиска зъби и да спи в тъмна стая? Нищо не пречи да оставите да свети малка слаба лампа, която да разсее страха му.
Психологическото равновесие на детето ви си струва незначителната сума, която ще дадете за изразходвания ток. И не се безпокойте, че то винаги ще спи на светло. Постепенно потребността му от светлина ще отзвучи и детето ви чудесно ще заспива и на загасена лампа.
Няма никаква причина също да лишавате детето и от нощния биберон дори на две или две и половина години. Много сведущи по въпроса съседки ще ви укорят: „Какво? Биберон на две години?” Е, да, и какво от това? Какво ненормално има? Ако още му е нужен предмет, който му дава сигурност, защо да му го отнемаме? И трите ми деца заспиваха с биберон и загубиха този навик между две и три и половина години.
Важно е ритуалът на лягането да доставя удоволствие на детето. Добре е то да няма търпение да си легне. Не бива да вижда в този момент порицание, да смята, че брутално го заточават в тъмното, докато останалото семейство се развлича. И нека церемонията по лягането да е приятна не само за детето, но и за родителите.
Тук отново бих изтъкнал ролята на таткото. Наскоро видях реклама по случай деня на бащата, в която се казваше: „Твой ред е да направиш нещо за татко. Той плаща за зъболекаря, за ваканцията, за електрическата китара…Страхотен татко, нали? Кажи му го с един много специален подарък от магазините Орбак.” От гледна точка на магазините Орбак това бе хубава, добре измислена реклама; но онова, което ме заинтересува в нея като психолог, бе схващането за ролята на бащата. Ако вярваме на рекламата, последният се ограничава да прави материални подаръци на детето – зъболекаря, ваканцията, електрическата китара. Не е зле да си спомним думите на Емерсън: „Подаръците не са дарове, те са оправдания за онова, което не даваме. Единственият значим дар, който можем да направим, е да дадем малко от себе си.” Ето какво трябва да даде бащата – малко от себе си, част от времето си, която да посвети на детето си, като прави това, което доставя удоволствие и на двамата. Ако бащата се занимава с детето по задължение, с тъжно примирение и без никакво удоволствие, то ще го почувства и няма да извлече полза от прекараните заедно мигове.
Ето защо е невъзможно да се уточни какви дейности да извършват двамата заедно. Бащите имат много различни стремежи и вкусове. Сигурен съм, че на един татко ще му е приятно да прави някои неща с двегодишното си дете, като например да му чете или да му разказва приказки, да плува или да погази във водата с него, да го заведе в градината или на лунапарк, или просто да го поразходи на улицата. По време на разходката детето може да събира камъчета, да наблюдава мравките в тревата, да се отдава на всички ония завладяващи за възрастта му изследователски дейности. Но всеки баща трябва сам да открие какво му е приятно да прави с детето си. Ако прочете Газел или други хубави книги за детската психология, съвместните игри ще го обогатят още повече. Ще почувства етапите на афективното и интелектуално развитие на детето, които не би забелязъл, ако е напълно невеж в психологията му.
Ще прибавя още нещо, преди да завърша тази глава. През първото юношество най-забележителният аспект от развитието на детската личност е нейната динамичност. Необходимо е родителите да я приемат, за да помогнат на детето да утвърди своята индивидуалност и да си изгради стабилна себепредстава.
Любопитно нещо – всички ние искаме като пораснат, децата ни да станат силни и динамични, но много от нас трудно понасят тази динамичност, когато децата са на две години. Двегодишното дете е изтъкано от динамика. Кой би останал безразличен към енергичната му съпротива срещу принудата, към радостта му от живота – естествена, буйна, чувствена, към изискванията му за незабавно задоволяване на желанията му, към всеотдайното му и възторжено включване в разкриващия се пред очите му свят! Всички дейности, които правят от него истинско същество, са резултат на същия динамичен порив. Без него то не би се научило да сяда, да пълзи, да ходи. Динамичността е велик източник на психологическо равновесие, не се бойте от нея. Не бива детето да я загуби. Напротив, поддържайте жизнената му сила и гледайте на нея като на коз, вместо като на недостатък, от който да го отучвате.
На този стадий от първото юношество нека дадем на детето три неща: уважение към жизнеността му, правила, нагодени към нея, и собственото ни умение да се приспособяваме. Така ще му помогнем да попълни оптичната система на себепредставата си със специфичното за възрастта му стъкълце.
Откъс от книгата на д-р Фицхю Додсън „Изкуството да бъдеш родител“, изд. Колибри, 2005г.
Научете повече за книгата на д-р Додсън тук.
