Какво те провокира да се включиш в кампанията „Малкото голямо четене“?
За участието ми в Малкото четене голяма заслуга има „Голямото четене“. Харесах кампанията, която се получи преди две години. Да се говори за книги е някак много естествено, а пък дълго време не се правеше с нужното уважение. Преди две години ми приличаше на кампания за кърменето. Да говориш за нещо, което е човешко… което прави човекът по-човек… пък по някакви странни причини се е превърнало в чудатост… и когато Богдан Русев ми се обади да ме покани в екипа, усетих как силното ми отношение към предната кампания и абсолютната ми привързаност към детските книги се събраха и веднага ме принудиха да кажа да.
Какво представлява кампанията „Малкото голямо четене“ – как би я описала ти самата? Защо да участваме в нея?
Кампанията „Малкото голямо четене“ е една кампания за удоволствието. Тя говори на всички, които някога са преживяли или сега преживяват кефа от срещата с подредени думи, които създават образи. Всеки, който участва би могъл да изпита ненасилието на това удоволствие… да изпита ползите от открито споделяне на пристрастия. Да се спори за книги вероятно е един от малкото спорове, след които се оказваш обогатен, а не натоварен от негативна енергия. „Малкото голямо четене“ се е заело да произведе известно количество позитивни вибрации сред всички, които са способни да ги поемат.
Кои са твоите любими детски книги? С какво ги свързваш?
След всеки следващ подобен въпрос спомените ми стават все по-ярки и заглавията клонят към безкрай… Ще спомена авторите на тези книги – Е.Т.А. Хофман, Андре Мороа, Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Валери Петров, Братя Грим, Виктор Самуилов, Марк Твен, Артър Конан Дойл, … по-добре да ударя спирачките.
Ти си майка, имаш малък син – какво е за теб майчинството? Какви книги ти му четете?
Да си майка е едно от тези естествени неща дето те правят още малко повече човек. Влизаш още повече в кожата си. А какво четем на нашия син… всякакви книги… и такива, които ние сме чели като малки… и такива, които сега откриваме… и много от тези малки книжки с малко думи и много илюстрации… тях ги четем по няколко пъти наведнъж, за да успеят да утолят жаждата… Рои, обаче ми е казал, да казвам, че неговата любима книга е за Мечо Пух.
Какви асоциации предизвиква в теб израза „първите седем“?
Възпитателни 🙂 До скоро чувах в тях само заплахата, отхвърлянето… обикновено съчетани с думи от рода на „липсват“. Сега когато съм майка ги използвам само на ум с по-положителен заряд… с усещането, че имам много за даване и за откриване и че и след първите седем този контакт на взаимно обогатяване между мен и сина ми ще продължава.
Какво ще пожелаеш на едно ново безплатно издание, което има амбицията да преобърне смисъла на израза „първите седем“?
Да не спира само до там! Успех!
