На 28 февруари през 1907 г. е роден големият и обичан български писател Емилиян Станев.
Емилиян всъщност е литературен псевдоним на Никола Стоянов Станев. Никола е роден в град Велико Търново. Още от дете бъдещият писател е посветен от баща си в тайните на лова и животинския свят. Тези му познания по-късно ще бъдат неповторимо вплетени в литературното му творчество, открояващо се с проникновено познаване на природата. Малкият Никола прекарва много време както в родното Търново, така и в град Елена. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в столицата и учи известно време живопис. След това следва финанси и търговия в СУ „Св. Климент Охридски”. По-късно става чиновник, както и управител на ловно стопанство в Ловешко.
Ловното поприще по странен начин и много плодотворно си взаимодейства с литературната дейност на писателя. Никола пише във вестник „Литературен фронт”, списанията „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Първата книга на писателя е сборник с разкази, наречен „Примамливи блясъци” (1938 г.). Със сборника „Сами” се поставя началото на природните му по насоченост произведения, третиращи темата за взаимодействието между природата и човека. Станев продължава в същата посока и създава още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). Знаменитата повест „Крадецът на праскови” излиза също през 1948 г.
Емилиян Станев твори и в сферата на литературата за деца. Създава книги за деца и юноши, като най-известното му подобно произведение е „Чернишка” – 1950 г.
Късното му творчество преминава под знака на историческата тематика. Освен анималистични разкази, Станев създава и някои исторически произведения. Той е много прочут с романа си „Иван Кондарев” – исторически роман, описващ събитията от Септемврийското въстание от 1923 г. По него той работи цели 14 години. От този период са и романите „Легенда за Сибин, преславски княз” (1968), „Тихик и Назарий” (1985), „Антихрист” (1970), „Търновската царица” (1974).
Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г.
