В почти всички развити страни изследванията показват, че в периода между три и седем години, а и по-рано, в най-голяма степен се формират мозъчни връзки при децата, формира се също интелигентност, когнитивност, социални, емоционални и езикови умения.
Тази обществена възвращаемост е по-голяма, когато става въпрос за деца, при които майчиният език не е българският. Обхващането на децата на четири години в предучилищното образование е най-силната интеграционна мярка за децата, чийто майчин език не е българският и липсва отношение към образованието.
Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на дискусията “Възможност и предизвикателства при въвеждане на задължително предучилищно образование за четиригодишните деца”, организира от омбудсмана Диана Ковачева, в която участва и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Всички развити европейски страни имат политики за разширяване на обхвата на децата в предучилищното образование, каза министър Вълчев. Той съобщи, че у нас четиригодишните деца, които са обхванати в системата на предучилищното образование, са 78 процента, петгодишните, които са обхванати, са 91-92 процента, а шестгодишните – 93-94 процента.
“Разликата между 78 и 100 процента са децата от семейства, чийто майчин език не е българският и в които липсва отношение към образованието”, обясни министър Вълчев. Той каза, че се е убедил при посещенията си в образователните институции в страната, че детските градини и училищата са най-важните институции в държавата, особено в районите, в които има деца от уязвими групи.
“Нашата система на предучилищното образование е сравнително добра и достъпна и нашите такси в детските градини са едни от най-ниските в европейски мащаб”, заяви министър Вълчев. Той каза, че държавата поема основните разходи за възнаграждения и осигуровки, а ако се въведе задължителната подготовка на четири години, ще бъдат поети и разходите за веществена издръжка, както се направи за пет- и за шестгодишните деца.
“Това означава 15 милиона лева допълнително, както и средства за закуски, които ще се финансират, а и средствата за учебни помагала”, стана ясно от думите му.
“Предвидени са също средства от ОП и от държавния бюджет – 34 милиона лева за година, за възстановяване на таксите на част от родителите, като това ще е целева помощ за посещението на детска градина”, обяви министър Вълчев. Той за пореден път заяви, че в големите градове и в София има недостиг на места в детските градини, основно заради вътрешната миграция в страната.
“Има 70 милиона лева, които са заложени в утвърдения бюджет за тази година и те ще се използват за дострояване на училища и за строеж на детски градини. Като има и за догодина 70 милиона лева за тази цел”, посочи министър Вълчев. Той добави, че има и 13 милиона лева от финансовия механизъм на европейското образователно пространство. “По този начин, можем да разчитаме, че между 65 и 80 детски градини ще бъдат проектирани и ще са в готовност за строителство през следващите две години”, обяви образователният министър. Той обеща на общините, че ще има отлагателен период, вероятно от две години първоначално, за въвеждането на задължителното предучилищно образование за четиригодишните деца.
Мярката задължителна предучилищна за 4-годишните деца ще бъде въведена, но с отлагателен срок от 2 години. Така всяка община ще може да прецени в рамките на този период, кога да я приеме. Това заяви националният омбудсман Диана Ковачева
Въпросът е как тези деца на 4 г. в задължителната предучилищна ще бъдат поети, къде ще бъдат настанени. Промяната на подхода, готовността на кадровия персонал също са част от въпросите, които са също на дневен ред, коментира омбудсманът.
По думите й родителите са разделени на две групи:
“Едната група са тези, които смятат, че изобщо не бива да има задължителна предучилищна за децата на 4 г., защото те все още са много малки. А другата група родители не са против въвеждането на задължителност, но всъщност имат съмнения, че системата е готова да отговори на нуждите на тези деца. Основното притеснение е с достъпността на материалната база, особено за София. Знаете, че тук всяка година има деца, които остават извън детските градини – 3000 е официалната статистика, но те са много повече, защото има голяма група родители, които не кандидатстват, знаейки че няма смисъл и нямат шанс.”
Доц. Диана Ковачева очерта и някои от основните въпроси, които притесняват родителите:„Достъпността до материалната база. Как тези претоварени групи на децата – 28-29 деца, ще позволят индивидуалния подход? На кое ще се заложи – на академичен подход или на играта? Има ли достатъчно кадри, които да поемат 4-годишните деца? Има родители, които държат да има родителски кооперативи, домашно образование, детски градини на работното място. Как ще се валидира образованието на тези деца, които ще са извън системата“.
Омбудсманът изтъкна, че се повдига и въпросът за финансовата бариера, тъй като има родители, които не могат да покриват таксите за детските градини и храна за предучилищна.
„Моят призив е всички да бъдат подпомогнати и таксите да отпаднат за всички. Само месец след премахването им, в Свищов са постъпили 58 нови деца в детските градини“, заяви Ковачева.
