Преди четиринадесет години група малийски музиканти, начело с Басеку Кояте и Джелимади Тункара трябвало да заминат за Куба, за да запишат съвместен проект с кубински музиканти. Но те така и не стигат до Хавана, поради визови проблеми. Кубинците, които пък от своя страна не си губят времето, записват култовия албум Buena Vista Social Club и стават супер популярни в целия свят.
Кубинските артисти се радват на слава и грандиозно внимание по световните сцени, но идеята за общ албум не е забравена. Продуцентът и собственик на лейбъла Уърлд Съркит, Ник Голд, който намира особена близост в музикалните традиции на две на пръв поглед далечни страни като Куба и Мали, с нетърпение очаква записа на албум. Кубинският маестро Елиадес Очоа също често задавал въпроса:”Кога ще записваме с африканците?”.
И така, в края на 2008 г., това най-накрая се случва след 14 годишно отлагане.
Към Елиадес Очоа и поканените да участват през 1996 г. Басеку Куяте и Джелимади Тункара се присъединяват музикантите от Куартето Патрия, триото на Тумани Диабате, балафониста Ласани Диабате и певецът Касе Маде Диабате. Те записват всичко, което се излива спонтанно от тях, също както навремето се излива Buena Vista Social Club – 17 песни за 5 дни, като 14 от тях влизат в албума.
„Въпреки, че бяхме заобиколени от преводачи, не ползвахме услугите им, защото се разбирахме на универсалния език на музиката”, разказва артистичният ръководител на проекта Елиадес Очоа и добавя нещо, което няма нужда от превод: ”La música es la música, vino del corazón.” А музиката тук се е изляла от сърцето. И двете страни, участващи в начинанието, идват със своите песни и музикални идеи, като Елиадес и неговите кубински братя прибавят сон подправка към пиесите на Тумани Диабате, а малийците дообогатяват с екзотичните си инструменти звука на обичаните песни Guantanamerа, A la luna yo me voy, Al vaiven de mi careta.
Често задаваният въпрос е дали, ако записът се бе случил преди 14 години, щеше да е същото и дали щеше да намери своя път за поява и другият велик проект Buena Vista Social Club. Но на този въпрос не може да се отговори, защото изтеклото време не търпи ”ако”. Можем само да кажем, че днес Afrocubism е факт, че е чудесен албум, който залива с радостна емоция от първия тон, и притежава потенциал да последва съдбата на Buena Vista Social Club. А най-точното определение за силата на албума се крие в думите на Елиадес Очоа ”Afrocubism е експлозия, защото тук се сливат две толкова мощни сили. Това е музикален сблъсък.”
Маргарита Борисова
