Периодът на „Когато-бях-бременна“ си е безспорно най-интересният в живота на една жена … Да, точно интересен, защото определено не може с лекота да бъде запратен в една-единствена категория: само прекрасно или само ужасно. Знам, че за много, много дами това са най-разкошните месеци в битието им, по никакъв начин не се опитвам да кажа, че скътаният в теб нов, крехък живот, не преобръща вселената ти поне милион позитивни пъти и не е най-заслужаващото си нещо изобщо. Но, да бъдем честни, има си и своите откровено гадни аспекти. Ето 7-те, които поне за мен бяха съвсем отвратителни:
Нарушеният сън
Нали се сещате как обикновено не дотам деликатните хора, когато видят бременна дама, веднага избързват да излаят, уж много дружелюбно: „О, гледай да спиш сега, докато можеш!“. Какво ти спане! Едно: нарастващият корем ти пречи все повече да си намериш комфортна позицийка, в която да спиш необезпокоявано, в напредналите месеци дори и случайно да намериш такава, след недълго се будиш от ведро подритване отвътре; две: самите хормони по някакъв отвратително несправедлив начин ти пречат да спиш – аз лично винаги съм имала здрав, непобутваем сън, а през тези 9 месеца редовно кукувах като някаква луда лелка посред нощ, будех се в 3 и това е, няма заспиване; а в редките случаи, когато се унесеш, сънищата са наистина кошмарни. Хилядите притеснения, страхът от неизвестното, страшната нервност виждат своя златен миг да изпъплят, когато се отпуснеш и свалиш защитите на съзнанието.
Запекът
Да, това си е в топ 3 на подчертаните ужасии. Поне за мен редовното посещение в тоалетната сутрин до голяма степен определя хода на целия ден след това – ако нещо не провърви, после ми е гадно, напрегнато, нервно. Знаете го чувството на тежест, подутост… абе имаш в себе си нещо, на което определено не му е там мястото и трябва да си тръгне, час по-скоро. Да, ама не, стои си. Причината отново е хормонална, природата така го е измислила, че перисталтиката се забавя, за да може организмът да усвоява максимално много от приетата храна, така че да гарантира изхранването на бебочето в корема. Трогателно, но в някакъв момент всичко това просто спира да върши работа и искаш да освободиш червата си, сега, на мига, всичко. Какво ли не изчетох, какво ли не изядох, какво ли не изпих… не и не. До един момент редовната сутрешна порция – бляк! – сини сливи, накиснати във вода от предишната вечер, ми помагаше, но после започна кошмарът. Колко развалени круши погълнах; тонове фибри на прах; сладко от рози даже ядох, а рози аз ненавиждам, миризмата им ми е искрено противна; веднъж даже се унижих дотам да изпия 2 литра зелев сок и освен небивалото количество сол, с което се сдобих, нищичко не се случи. По едно време ми помагаше чайчето Блевит, а после и то спря да действа. Честно казано, обмислях радикални мерки като клизма, но така и не стигнах дотам, родих!
Свръхчувствителни гърди
Дори няма да споменавам рязко увеличилият се с поне 100 размера бюст… колкото и чудесна да бе тази гледка за драгия на сърцето ми, а и предполагам, заобиколните ми от неговия пол, на мен ми костваше много усилия да не се опитам да премахна мануално тези две гигантски торби, които изведнъж ми изникнаха отпред. Но истинският проблем бяха зърната – заради подготовката за кърмене, през която преминават милите ни гърди, увеличавайки обемите си, логично, се разтяга и нежната кожа на зърната. Станаха адски чувствителни, грозни сърбежи се появиха, всеки допир до материя или повърхност направо ме караше да подскачам. И то не по приятен начин, ако четат господа, не си мислете, че говоря за страхотно желание за секс, попъплило из бременните ми вени. Изобщо. С което стигаме до следващото в черния ми списък.
Следва продължение …
