„Майкъл е сладур.“
Тези 3 думички са звукът на моето колабиращо сърце. Ако вчера сутринта бяхте държали стетоскоп на гръдния ми кош, щяхте да чуете как ритмичното „туп-туп“ замира и остава само ехото от току-що изречените думи на дъщеря ми.
Майкъл е малкият изрод от забавачката й, който сега мразя с всяка своя молекула. И освен това НЕ е сладък. И го мразя. Споменах ли, че го мразя? Защото е точно така, да.
Ех…
ОК, сладък е. Добре. Кое 3-годишно не е? И не, не го мразя наистина. Но какво да прави един баща? Децата ни ще си обичат когото си искат и каквато и да била съпротива от моя страна ще изстреля директно дъщеря ми в обятията на Майкъл. Предполагам, че любовта им е неизбежна. Затова, ето, заповядай, Майкъл от забавачката. Това е за теб. Грижи се добре за нея.
1. Ако й дадеш бисквитка, недей да я чупиш на две.
Две половинки не правят едно цяло, що се отнася до нейните бисквитки. Две половинки правят счупена бисквитка. Гледал ли си сцената в края на „Raiders of the Lost Ark“, когато отварят Арката и лицата на всички нацисти се стапят? Естествено, че не си. Ти си на 3 годинки. Както и да е, това е, което се случва, когато счупиш бисквитката на дъщеря ми.
2. Бъди адаптивен. Често си променя мнението.
О, ходи ти се до зоологическата? Искаш в парка? Жалко. Тя точно си промени мнението. Вече не иска да ходи. Ти се дразниш, защото всъщност идеята да отидете беше нейна и прекара половин час, търсейки обувката й? Е, какво да се прави. Тя е твоето гадже сега. В подобни ситуации или трябва да си много адаптивен или достатъчно силен, за да я вдигнеш и занесеш в колата. А тъй като съвсем не си висок и силен, трябва да бъдеш адаптивен. Не е ли любовта велико нещо?
3. Тя си харесва розовата чаша, но не я наричай така. Наричай я „чашата на принцесата“.
Също така, понякога й харесва да си сипе малко вода в млякото. Знам. Много е странно, но дъщеря ми си е странна. Ако не си готов да приемеш странностите й, трябва да се огледаш за други варианти. Трябва да знаеш и че понякога предпочита бисквитките-рибки вместо целувки, но не й давай прекалено много.
4. Понякога трябва да отиде до тоалетната, но не си признава. Насърчи я – но не я принуждавай.
От много време не е имала инциденти, така че няма за какво да се притесняваш. Забелязал съм, че нашата специална песничка за гърнето работи много добре. Ето я: „Ако трябва да използваш гърнето, отивай веднага!“. Ако я изпееш неправилно, тя ще настоява да те научи как трябва да я изпълняваш, преди да отиде по нужда. Така че учи се бързо, иначе нещата ще се оплескат.
5. Позволи й да се чувства самостоятелна.
Не й отваряй вратата. Тя сама си може. Не й помагай да слезе от столчето си. Сама си може. Не й сипвай мляко. Тя сама… всъщност, не, не може, всеки път го разлива. Успех, Майкъл!
6. Любимите й песни са „До Ре Ми“ и „Мравките маршируват“
НО трябва да ги наричаш „Дое а Дер“ и „Ура“. Също така, недей да ги пееш. Нека тя ги пее, а ти трябва да ръкопляскаш накрая. Кажи й, че се е справила чудесно. Харесва й, когато изпее нещо добре.
7. Може да ти казва, че те мрази. Това не значи, че те мрази. Тя е сложна личност.
Виж, Майкъл. Дъщеря ми е чудесно момиче. Умна е, независима, упорита. Тя е най-доброто от майка си и мен. Но също е и най-лошото от нас двамата. Понякога се отнася. Бъди търпелив. Понякога чувствата й са засегнати. Бъди мил и нежен. Понякога не знае как да ти каже какво изпитва. Просто продължавай да слушаш. Накрая ще я разбереш, човече. Честно. А ако не успееш, то ще е защото СИ НА 3 ГОДИНИ И ИЗОБЩО НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМАШ ГАДЖЕ.
Късмет. Ще ти трябва.
P.S. Ако не се получи, моля те, изпрати я до вкъщи. Вече ми лиспва.
Източник: Ask Your Daddy
