По-възрастните хора сигурно си спомнят за хладилниците Мраз и печките Раховец, работили безотказно в продължение на много години. Или за старите автомобили, които без проблеми са ремонтирали сами. Днес, обаче, вещите изглежда се чупят и развалят доста по-лесно. А ремонтът, ако не е невъзможен, то обикновено е почти толкова скъп, колкото закупуването на новия модел. Една от причините за това е т.нар. „планирано остаряване” или „планирано изхабяване” на вещите.
Концепцията за планираното остаряване на вещите възниква още в далечната 1924г., когато Алфред Слоун, ръководител на Дженерал Мотърс по това време, предлага всяка година да бъдат произвеждани автомобили с нов дизайн, които да стимулират потребителите по-често да сменят колата си с нова. Няколко години по-късно Бернард Лондон пише статията „Да сложим край на депресията чрез планирано остаряване на вещите”, в която предлага икономическата криза в САЩ да бъде преодоляна чрез стимулиране на производството и потреблението, като за целта бъде наложено законово остаряване на потребителските продукти. Фразата „планирано изхабяване” (на английски „planned obsolescence”) става наистина популярна след 1954, когато американският индустриален дизайнер Брукс Стивънс дава в една своя реч следното определение за термина: „създаване на желание у потребителя да притежава нещо малко по-ново, малко по-добро, малко по-скоро отколкото е необходимо”.
Планираното остаряване на вещите може да бъде няколко вида:
Техническо или функционално изхабяване: някои производители влагат в производството нискокачествени материали, които правят вещите по-лесно чупливи. Например използване на тънки метални листове, които лесно се изкривяват, поставяне на чуплива пластмаса на места в предмета, които са подложени на натиск, инсталиране на топлочувствителни кондензатори в близост до компоненти, които обикновено се нагряват (в компютрите и LCD-мониторите). Друга често срещана практика е поставянето на вградени батерии, които дори и да се презареждаеми, не могат да бъдат сменяни след като изтече цикъла от максимален брой презареждания. Много производители също така отказват да поправят счупените предмети след изтичане на гаранционния срок или пък цената на ремонта е твърде висока и сравнима с тази на новите продукти. Потребителите често нямат и възможност сами да се опитат да поправят счупената вещ, защото компаниите спират да произвеждат резервни части за старите си модели. Планираното функционално остаряване е свързано с производството на нови технологии, несъвместими със старите – например нов принтер, който не може да бъде включен към стар модел компютър или нов DVD плеър, който не може да бъде свързан към по-стари телевизори.
Планираното системно остаряване представлява промяна на системата, в която се използва продукта по начин, който прави употребата на старите модели изключително трудна или невъзможна. Най-често се отнася до нови версии на софтуерни продукти –по-старите версии на Microsoft Word трудно разчитат документи, създадени с нова версия на програмата или част от характеристиките на текста се губят.
Планирано стилово остаряване на вещите – непрекъснатото излизане на нови и нови модели, които не се различават помежду си почти по нищо друго освен минимални подобрения във външния дизайн. Много характерна е за света на модата, автомобилната промишленост и производството на мобилни телефони. Обикновено старите вещи продължават да си работят перфектно, но непрекъснатото излъчване на реклами за новите модели кара притежателите на по-стари версии да се чувстват не в крак с модата и изостанали в сравнение с обкръжението си.
Програмирано остаряване – отнася се за електроуреди, в които е вградено устройство, което се задейства и спира работата им след определен период или при определени условия. Пример за това са принтери с вграден чип, който спира работата им след достигане на определен брой копия, въпреки че принтерът може да си е съвсем здрав.
Колкото и да е странно планираното остаряване на вещите си има и своите поддръжници. Те твърдят, че то подпомага развитието на икономиката, като повишава производството, а от там и броя на работните места. Според тях планираното остаряване стимулира и развитието на технологиите, поради непрекъснатата конкуренция между компаниите и стремежа за създаване на нови и по-съвършени модели, който не би бил толкова активен, ако потребителите обновяваха вещите си на всеки 5, 10 или дори 20 години. В същото време обаче, истината е, че повечето нови модели предлагат само минимални подобрения, които рядко оправдават покупката им. Планираното остаряване търпи и остри критики, защото води едновременно до прекомерно производство и изчерпване на природните ресурси, и до прекомерно потребление и увеличаване на отпадъците, тъй като годни за употреба вещи, които работят или могат да бъдат поправени биват изхвърлени и заменяни с нови. В различни държави по света вече възникват движения на отговорни потребители, които се противопоставят на планираното остаряване на вещите. Техните членове създават подробни инструкции, включително снимки и видео материали, които показват на потребителите как сами да ремонтират счупените или повредени вещи, вместо веднага да се отправят към магазина за нови.
Често оправдаваме бездействието си с обяснението, че един човек не може да направи нищо, че едно дребно решение или действие, не може да промени нещата. Но истината е, че малките действия, повтаряни многократно и от много хора имат огромно влияние и могат да променят всичко.
Да вземем например решението да си купите вестник. Струва около левче и не натоварва кой знае колко бюджета – ако си купувате всеки ден, за една година разходите са 356лв. Ако си купувате вестник в продължение на 20 години, разходите ви ще са 7120лв. Ако 100 000 души си купуват вестник всеки ден в продължение на една година, сумата става 35,6 милиона. Нещата вече изглеждат по съвсем друг начин, нали? Но нека да видим какво влияние оказва това върху околната среда. За производството на един вестник са необходими около 10кг. материали – суровини за производството на хартия и мастило. Ежедневното купуване на вестник от един човек води до извличането на 3 тона материали от природата всяка година. А ако 100 000 души си купуват вестник всеки ден, годишно за производството му отиват 300 000 тона материали.
„Малките” решения обаче могат да се отнасят и до още по-незначителни на пръв поглед неща, като например уредите, които оставяме в stand-by режим. Един уред в режим на готовност консумират между 0,5 и 35W електроенергия, а средностатистическото домакинство има в дома си четири такива електроуреда. Средно консумираната от тях енергия е 20W, което се равнява на 0,48 киловатчаса на ден или 175 киловатчаса на година. При сегашните цени на електроенергията, бихте спестили малко над 17 лева на година ако изключвате от контакта всички електроуреди в дома си веднага щом престанете да ги използвате. В национален мащаб средно дневното потребление на електроенергия от оставени в режим на готовност уреди се равнява на около 1,25 гигаватчаса, което за една година прави 445 гигаватчаса. Или ако всички започнем да изключваме електроуредите, които не ползваме, в национален план спестяванията ще са близо 44 милиона лева на година, а към това можем да добавим и около 200 000 тона по-малко въглеродни емисии за производството на електричество.
Видно е, че „малките” решения имат голям ефект, така че при следващия избор, който правите всеки ден без дори да се замислите, спрете и си задайте въпроса можете ли да постъпите по друг начин? По-отговорно? По-устойчиво? С повече грижа за околната среда? Може би същата информация, която получавате от вестника или списанието, можете да намерите в интернет. Може би секундите, които ще отделите за да дръпнете щепсела от контакта, си струват усилията. Може би следващия път ще откажете предложената ви в магазина найлонова торбичка. Ако ви се струва маловажно и незаслужаващо усилията ви, спомнете си, че само в тази страна има няколко милиона души, които вероятно мислят по същия начин като вас и промяната е в ръцете на всеки един; тя трябва да настъпи първо в съзнанието на отделния човек. Обърнете особено внимание на решенията, които вземате относно това какво ядете, как се придвижвате, в какъв дом живеете и какви електроуреди използвате в него. Според проучване, проведено сред жителите на страните от ЕС през 2006г. от тези решения зависи 70% от влиянието, което оказваме върху околната среда и 55% от разходите на едно средностатистическо домакинство.
Източник: http://www.organichno.com/
Автор: Рослава Стоянова
