Опасната игра този път не е виртуална, а съвсем реална и се случва на улицата. Опасната игра набира скорост в цялата страна, а проявленията й са най-различни.
Става дума за забавление, което децата все по-масово практикуват напоследък. Те внезапно изскачат върху платното за ужас на шофьорите, разказват свидетели. Това не е естествено поведение и говори за психично страдание, а причините за него могат да са най-различни, смята психологът Весела Банова.
Случка от Ловеч, разказа Красимира Рачева: „Три деца – момиченца на около 7-8 години, заставаха от страната на тротоара, между спрелите коли, клекнали и в момента, в който наближи кола към тях, която се движи към тях с 30-40 км/ч, те просто притичват колкото могат бързо пред колата, стигат до средата на платното и започват да се смеят. Проведох с тях разговор и те наистина се засрамиха, което до някаква степен е добре, защото знам за случаи, при които децата не реагират или реагират нагло, не си дават сметка изобщо колко е опасно това, което правят“. По думите й те не осъзнавали, че това, което правят е опасно и се забавлявали от цяла ситуация.
Красимира Рачева видяла, че подобно нещо се случва няколко коли по-напред, затова била подготвена и очаквала да изскочат и пред нея. Затова почти била спряла и не се изплашила, но много се ядосала.
Не си дават сметка за това, което правят и момчетата, за които разказва Валерия Христова. Тя се движела пеша и пресичала оживена улица във Варна: „По самия път, по шосето се движеха две момчета, тийнейджъри на около 13-14 години. Бяха с тротинетки, караха ги и си говореха. Аз бях на около 20 метра от тях. В един момент едното от тях хвърли тротинетката, легна на пътя по гръб, огледа се и видя, че няма коли и легна. Това е много опасно. Стана и смеейки се каза на другото момче: Видя ли как легнах на пътя? След това продължиха нататък. Вероятно го имат за геройство“.
Сред причините за тази опасна игра психологът Весела Банова вижда желанието на детето да докаже на връстниците си, че не го е страх и може да направи нещо прекалено опасно. „Тъжна констатация е, че очевидно, за да стигнат до такава игра, тези деца няма на какво да играят и липсата на адекватни занимания е една болезнена тема“, посочи Банова.
Ако станем свидетели на тази игра, да поговорим с детето, да потърсим контакт с родителите му, а ако не успеем, да подадем сигнал, съветва Весела Банова. По думите й, не е естествено поведение да поставяме тялото си в опасност. Това говори за психично страдание и ако има и други подобни прояви, да се потърси специализирана помощ. Тя не препоръчва да се показват на децата видеоклипове с инциденти.
„Има чудесни филми за безопасност на пътя, които запознават и възрастните, и децата с особеностите на движението, с особеностите на детското възприятие. Наистина се говори за неща, които да фундаментални по един начин, който не минава през това да покажем някакво нещастие и инцидент“, каза още специалистът. Най-важното, според нея, е родителите да обсъждат с децата си видяното и да разговарят с тях не само за пътната безопасност.
