Детството и нетърпеливостта вървят ръка за ръка. Има причина често да чувате израза „Пристигнахме ли вече?“, когато пътувате с деца. Не можем да очакваме децата ни да се появят на бял свят и да са търпеливи и разбиращи като Буда, а и най-вероятно бихме се притеснили, ако бяха такива. Но с тяхното порастване е важно родителят да помогне на детето си да разбере, че не всичко, което поискат могат да го имат в момента, в който го поискат. Да ги научите на търпение, означава да ги научите как да процедират правилно в света като здрави и зрели възрастни. Ще им помогне също така да разберат как да контролират емоциите си, как да мислят за другите и какви да са взаимоотношенията им с останалите – включително и със собствените им деца след години. Животът ви ще е по-лесен, ако детето ви е търпеливо – ще знаете, че няма да има нервен срив в секундата, когато детето разбере, че не можете да изпълните всичките му желания.
Ето няколко въпроса, които ще ви помогнат в това начинание:
Ако разговаряте с приятел и детето ви има нещо да сподели, прекъсвате ли си разговора, за да го изслушате?
Ако отговорът е да, трябва да престанете. Не само, че е дразнещо за вашия събедесник, но детето ви добива самочувствието, че всяка дума, която излиза от неговата уста е толкова важна, че може да прекъсне разговора на всеки възрастен. Кажете на детето си, че много би ви харесало да чуете какво има да ви казва, но трябва да си изчака реда.
Ако сте в зоопарка и детето ви ожаднее, захвърляте ли всичко, за да можете да отидете и да му вземете нещо за пиене?
Дано не го правите. Ако се наслаждавате на бебетата лъвчета, просто не спирайте тази наслада. Детето ви е способно да изчака, докато не минете през някоя чешма – не е нужно да тичате до близкото заведение. Разрешено е само в случаите, когато е над 100 градуса и сте от часове навън. Едва ли този вид дехидратация е толкова опасна.
Докато се храните на вечеря и детето ви поиска още мляко, ставате ли от масата, за да му донесете или първо довършвате храненето си?
Нищо не дразни повече от това да слушам майките как се оплакват, че не са яли нищо топло в последните седмици. Нахранете се нормално с топла храна! Никой не ви лишава от това, освен вие самите. Кажете на детето си, че с удоволствие бихте ми допълнили чашата, но след като свършите с изпразването на чинията си.
Можете ли да намерите всичко, които евентуално детето ви би поискало, когато сте навън, в някоя от чантите си?
Ако отговорът е да, от какво ви е страх? От това, че детето ви може да почувства лек дискомфорт от липсата на нещо, което не можете да му предоставите на момента? Познайте? Това е животът! Всичко ще бъде наред, ако помолите детето си да изчака за бисквитки, бутилката с вода или любимата играчка. Всичко е наред, дори да се почувства неудобно за няколко минути. Така ще се научи да бъде търпеливо!
Смятате ли, че сте станали сприхави в ситуации на задръствания, бавни касиери или когато на детето ви му отнема много време да си сложи обувките?
Ако е така, тогава може би ще е добре да поработите върху собственото си търпение. Не е лесно! Децата могат да изпробват всяка частица от това търпение. Но знайте – те ще забележат, когато избухвате по адрес на другите шофьори, когато си извъртате очите на опашката или когато потропвате с крак, докато 6 годишното ви дете се опитва да се обуе. Всички можем да бъдем по-добри в това отношение и нека детето ви знае, че и вие имате затруднения с търпението, но се стараете то да има по-голям диапазон – както и вие молите тях да го имат в по-голямо количество.
Повярвайте ми, търпението е едно от най-прекрасните умения, които можете да предадете на детето си. Ще направи живота ви по-лесен, а детето ще израсне по-силно. И ако достатъчно родители се включат в тази борба, тя може просто да остане в ехото на един свят, изпълнен с незабавно удовлетворение, без значение от цената му.
източник: www.huffingtonpost.com
автор Емма Дженър
