Животните в африканската савана са объркани, всички водни източници са пресъхнали. Къде ли е изчезнала водата?
Храбрата мангуста Били и миролюбивият лъв Сократ решават да се отправят на дълго пътешествие, за да намерят водата. По пътя си те срещат цял куп приятели: петелът Чарлс, жирафата Гизела, носорогът Биги, галапагоските костенурки Уинифред и Уинстън.
Всички те се отправят към делтата на река Окаванго, където вярват, че ще намерят изчезналата вода. Но и там хората са превзели природните богатства.
За разлика от повечето съвременни анимации, изобилстващи с намигвания към по-зрялата аудитория, в Епоха на животните липсват каквито и да било завъртяни философски послания или завоалирани шегички от циничния тип, на които мама и тати ще се подхилкват смутено, докато децата се чудят къде е смешното. Посланието е кристално ясно – “Човекът е лош, защото руши природата!” – и назидателният тон на моменти ни идва малко в повече, но идеята на авторите очевидно е да съчетаят поуките и смешките, така че не можем да ги виним.
Историята ни пренася насред африканската савана, където настава паника, след като всичките водни източници пресъхват. Мангустата Били и ленивият лъв Сократ тръгват на пътешествие, за да видят какво точно се е случило и по пътя си събират колоритна групичка разнообразни представители на фауната. Причината за проблемите в екологичното равновесие е свързана с човешката намеса – милиардерът господин Смит е изкопал огромен язовир, който да захранва с вода луксозния му хотел. Животните обаче нямат никакво намерение да умират от жажда заради алчните хора, така че подхващат комична офанзива.
Най-голямата изненада е, че Епоха на животните, въпреки добрата си визия, неотстъпваща по нищо на съвременните стандарти в анимацията, всъщност е създаден в Германия без многомилионен холивудски бюджет. В крайна сметка децата ги очаква едно магическо пътешествие сред дивата природа, напомнящо за Мадагаскар и Ледена епоха.
