Институт Сервантес-София и Фестивал на младите в изкуствата “VIA PONTICA”, със съдействието на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, представят един съвременен спектакъл по класическата пиеса на Ф.Г. Лорка „Домът на Бернарда Алба”. Представлението е под режисурата на Николай Младенов – Директор на Учебен драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
Премиерата на „Домът на Бернарда Алба” в София е на 17 октомври. Постановката ще се играе всяка вечер до 23 октомври от 19.00 ч. в изложбената зала на Институт Сервантес-София, която за първи път се използва за театрални цели.
Входът е свободен, местата са ограничени. Желаещите да гледат представлението, могат да получат поканата си лично от рецепцията на Институт Сервантес-София след 10 октомври 2011 г. в работното време на Института.
За първи път спектакълът е представен в рамките на четвъртия фестивал на младите в изкуството Via Pontica през м. септември в гр. Балчик. В ролите ще видим актьорите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Театър на движението – Пантомима “ Мехмед Билял, Елица Костадинова, Магдалена Славчева, Стела Томова, Силвина Владова, Кристина Славчева, Благовеста Митева, Силвия Божидарова. Хореографията е на Петя Попова, сценична среда и костюми: Елена Стумбова и Силвана Илиева, музикална среда: Гергана Пирозова и Николай Младенов.
Пиесата на Лорка „Домът на Бернарда Алба” е считана за един от шедьоврите на автора. Тя е класическа драма за репресията, прелъстяването и предателството в семейство без мъже, където животът на жените се определя от строги социални табута. След смъртта на съпруга си, Бернарда Алба налага осемгодишен траур на своите пет неомъжени дъщери, като ги обрича на ненавистно съжителство в мрачната семейна къща. Нагнетяваното напрежение ескалира в потиснати желания и страсти, насилие, лудост и смърт. Това е спектакъл за сблъсъка между личността и обществото, между личните копнежи и потребности и обществените изисквания, отправени към отделния индивид. Спектакъл за скрити страсти и сексуални желания, за човешката жестокост, за любовта и свободата като непостижими състояния.
