На 21 декември настъпва зимното слънцестоене за 2018 година. То се определя спрямо деня, през който слънцето е максимално ниско до хоризонта.
21 декември е най-късият ден в годината, а нощта най-продължителната. Продължеителността на деня е само 9 часа и 2 минути.
В 22:23 ч. по по UTC ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо.
В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и започва да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.
Денят на зимното слънцестоене е на особена почит от древни времена, той носи особена символика за много народи, които извършват специални обреди, с които хората търсят светлината и топлината, защото вярват, че на този ден мракът превзема света. В тази връзка жените месят пити във формата на слънца, палят се ритуални огньове, за да се призове светлината обратно.
В миналото римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските езичници са празнували Юл. Славяните отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните обичаи и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлина, които след отминаването на тази нощ трябва да се завърнат и да стават все повече и повече.
Много коледни обичаи като коледната елха, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.
В деня на зимното слънцестоене хората украсяват домовете си с вечно зелени и иглолистни растения – ела, бор, имел, а на трапезата се слагат с плодове, ядки, варива, мед.
На този ден се гадае и за реколтата през следващото лято, ако сутринта на този ден дърветата са покрити със скреж, древните са вярвали, че зърнената реколта ще е добра и богата.
