- УНИЦЕФ насърчава правителствата да използват иновациите и да ускорят реформите за приобщаващо образование по отношение на децата с увреждания
МОСКВА, 29 септември 2011 г. – Приблизително 1,1 милиона деца с увреждания в Централна и Източна Европа и в Общността на независимите държави са скрити в домовете си или в институции. Вероятно те не ходят на училище и са в максимална степен уязвими и пренебрегвани, подложени на злоупотреби и експлоатация, съобщи УНИЦЕФ на откритата на 27 септември голяма конференция.
Росангела Берман-Билер, старши консултант на УНИЦЕФ за работа с деца с увреждания, настоя правителствата да ратифицират Конвенцията за правата на хората с увреждания и да подкрепят политики за приобщаващо образование. 18 държави в региона са подписали Конвенцията, а 12 са я ратифицирали, което показва, че много държави тук са се ангажирали с решаването на проблема с децата с увреждания, признавайки в същото време, че трябва да се направи много повече.
Русия, домакин на конференцията, е подписала Конвенцията през 2008 г. Постоянният диалог в 26 области на Руската федерация е съсредоточен върху по-доброто приобщаване на децата с увреждания към общообразователните училища и оказването на подкрепа за работещите в сферата на образованието, за да могат да посрещнат нуждите на всички деца.
Организираната от УНИЦЕФ, с подкрепата на Градската управа на Москва, в периода 27-29 септември конференция събира експерти и представители на правителствата на 20 държави. В центъра на дискусиите е обменът на добри практики: адекватна законова рамка, подходящи политики и финансиране. Ще бъдат изразени също мнения от деца с и без увреждания – те ще проведат и интервюта с основните докладчици и ще отразят конференцията в блогове.
„Както се казва в Конвенцията, децата с увреждания трябва да имат достъп до приобщаващо, качествено и безплатно начално и средно образование, на равни начала с останалите деца в общността, в която живеят. Всички ние носим отговорността да гарантираме, че това право е изпълнено,“ заяви Берман-Билер, представител на УНИЦЕФ за Москва.
Момчетата и момичетата с увреждания са сред най-пренебрегваните и в най-неравностойно положение деца и те са в центъра на насочения към справедливост подход на УНИЦЕФ.
„Смятаме също така, че трябва да се полагат постоянни усилия за намаляване на предразсъдъците, стигматизацията и дискриминация на децата с увреждания. За да се въздейства върху обществената нагласа и да се промени отношението към тези деца, са необходими застъпничество, социална мобилизация и интервенции за социална промяна,“ добави Берман-Билер.
„От твърде много години на хората с увреждания се отрежда ролята на странични наблюдатели, или са предмет на съжаление и благотворителност. С подписването на Конвенцията Русия се присъедини към нарастващия брой държави, които смятат, че да държиш хората с увреждания в периферията на обществото, да ги лишиш от възможността да участват в социалния и икономическия живот, просто не е правилно. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи,“ каза Бертран Бейнвел, представител на УНИЦЕФ за Руската федерация.
„Днес, фокусирайки се върху приобщаващото образование за децата с увреждания, обсъждайки общите предизвикателства и споделяйки иновациите и постигнатите успехи, УНИЦЕФ и нейните партньори в региона и в Западна Европа ясно показват, че независимо от наличните ресурси на дадена държава, не само е възможно образованието да бъде приобщаващо, но и че това е пътят, който трябва да се следва,“ допълни Бейвел.
Според данни на СЗО броят на децата с увреждания достига 2,5% от населението или 2,6 милиона деца в 22 държави и области в региона. От друга страна, според националната статистика те са само 1,5 милиона, от които повечето вероятно не посещават училище. С това число сериозно се подценява обхватът на проблема; от него излиза, че 1,1 милиона деца не са отчетени. Те остават невидими – най-вероятно скрити в домовете си – или се присъединяват към онези над 600 000 души, които понастоящем са настанени в институции; това е общ политически подход за много от държавите тук.
Изследванията показват, че дългосрочното настаняване в институции уврежда здравето и развитието на децата. Когато децата с увреждания не са „прибрани“ в институции, а живеят в домовете си и получават образование в общообразователните училища, те често са отделени в специални класове. Преподава им се по улеснена програма или не им се преподава изобщо. На тях не се предлага подкрепата, от която някои се нуждаят, за да се развиват пълноценно заедно със съучениците си.
Изследванията също така показват, че приобщаващото образование може да доведе до по-добри учебни резултати на всички деца, а не само на децата с увреждания. Приобщаващото образование насърчава толерантността и способства за изграждането на социална кохезия, като създава сплотена социална култура и спомага за равноправно участие в обществото. Приобщаващото образование е финансово по-рентабилно от отделните специализирани училища. И накрая, то предполага приобщаващи пазари на труда, които допринасят за по-ефективна социална икономика.
Лидерите бяха насърчени да предприемат правителствени мерки, за да се сложи край на настаняването на всички деца в институции, като с приоритет са децата на възраст под три години. Лидерите бяха насърчени също така да установят образователни политики и стратегии за насърчаване правото на достъп и пълноценно участие в качествено образование, както и за зачитане на правата в рамките на образователната среда. Препоръките включват прилагане правото на недискриминация чрез корекция на политиките и практиките, позволяващи стигматизиране, изключване и разделение; премахване на пречките пред приобщаващото образование в цялата система и предприемане на обхватни реформи на всички нива в образователните системи и управлението.
