“Бих се радвал, ако не 15 деца, а 15 000 се откъснат от ежедневието и надникнат през портала на Вселената”, споделя „златният“ учител Теодосиев, който подкрепя инициативата “Виж Къде е Марс”, благодарение на която 15 деца ще посетят обсерваторията в Рожен, за да наблюдават и изследват Червената планета.
Теодосий Теодосиев е главен учител по физика и астрономия в ПМГ „Никола Обрешков“ – Казанлък. Там той дава началото на специализирано обучение по приложна математика и физика, развива своята Методика за формиране на силов интелект, създава безплатна школа за ученици и учители, популярна като „Школата на Тео”.
Г-н Теодосиев, астрономията като че ли отново започва да става модерна наука. На какво се дължи това явление според Вас?
От векове се е говорело за астрономическа точност. За нуждите на астрономията са създавани най-големите логаритмични таблици – с точност до петия и шестия знак. Компютърната техника обаче разшири в невиждани мащаби точността и скоростта на изчисленията, за които в миналото са били нужни десетилетия, а понякога и целият живот на някой астроном се е оказвал недостатъчен. Технологичният напредък на шестата научно-техническа революция не подмина и астрономията. Мощни компютри моделират процеси, невъзможни за реализация в лабораторни условия, процеси с екстремни състояния на материята, заемащи невъобразимо големи части в пространството, продължаващи невъобразимо дълго време. Адаптивна оптика, цифрова обработка на изображения, драстично разширяване обхвата на достъпните за астрономически наблюдения лъчения, „умни” сонди изпращат образи от всяка планета на Слънчевата система, след като са изминали милиарди километри за десетилетия време … Всичко това впечатлява и възбужда изследователските страсти.
Скорошни проучвания показват, че изучаването на Вселената и планетите развива детското въображение. Как си обяснявате този факт?
Детското въображение в наше време е атакувано от много страни. За съжаление, информационният поток в повечето случаи провокира консуматорски инстинкти и профанизира огромни маси от световното население, в това число и деца. Търсят се повърхностни ефекти, създава се извратена представа за Вселената, в която живеем. Прекалената визуална информация не развива въображението, а го потиска. Когато човек чете книга, му е е нужно много повече въображение да осъзнае повествованието в нея, отколкото ако гледа филмова версия. Съвременните хора, и особено децата, не четат! Оттам идва и ширещата се посредственост в световен мащаб.
Детското въображение се нуждае от здравословна душевна храна – достоверна, документална информация за Вселената, в която живеем, а не от сладникави анимационни версии за слабоумни.
Могат ли таблетите да заменят телескопите в живота на децата?
По време на моето детство астрономът любител трябваше да търка две стъкла с абразивна паста между тях, докато едното стане изпъкнало, а другото вдлъбнато. Телескопите се правеха по метод, използван от Нютон преди 400 години. Приличният телескоп трябваше да се изстрада. Това, което виждахме през него, нямаше къде другаде да видим. Сега, чрез интернет, наблюдателните данни от най-големите телескопи в света стават общодостъпни. Това си има добри и лоши страни. От една страна, всеки човек, без да пътува през половината земно кълбо, без да плаща за наблюдателно време, може да се разположи комфортно у дома си и да получи невъобразима по количество и качество визуална информация. От друга страна, се губи емоцията, чувството за автентичност, когато в пустинна местност, далеч от центровете на пренаселеност, заставаш очи в очи срещу Вселената и ставаш свидетел – свидетел на живо на изгрева и залеза на далечни светове, получаваш усещане за вечност!
Напоследък много се говори за колонизацията на Марс. Какво мислите за този проект?
Живеем в епоха на глобализация, комерсиален свят, икономически кризи, криза на свръхпопулацията, конфликти. Една такава идеална цел, каквато е колонизацията на Марс, ще изисква крупно мащабно финансиране без перспектива за някаква възвращаемост. Преди половин век Студената война доведе до крайност конкуренцията между две икономически системи. В резултат за пилотираните полети до Луната по програмата „Аполо” бяха похарчени средства, достатъчни за построяването на 4 000 завода за цимент. Девет полета с тричленни екипажи до Луната, шест кацания на по двама астронавти на лунната повърхност със съответните изследователски програми на терен, стотици килограми лунни проби за изследване и ентусиазирани прогнози за бърза колонизация на видимата и обратната страна на Луната. Половин век по-късно обаче никой друг не е летял и кацал на Луната. Явно не е икономически целесъобразно. Рисковете при полет до Марс ще са много по-големи, а ползите от човешко присъствие – непропорционално малки. Финансовият ресурс, необходим за една такава кампания, ще е стотици пъти по-голям от този за полетите до Луната. За съжаление, в обозримо бъдеще дори най-могъщите икономики в света няма да са в състояние да реализират такъв проект. Явно не му е дошло времето. Трябва да се изчака за нови технологии, които да направят транспортирането на товари в междупланетното пространство стотици пъти по-евтино. Тези нови технологии могат да се появят след 20 или 200, а може и след повече години, но няма да е скоро. Да не забравяме и факта, че условията за живот в най-суровите климатични зони на Земята: пустини, Арктика, Антарктика, дори на Еверест, са хиляди пъти по-благоприяти за живот от тези, на която и да е друга планета от Слънчевата система.
Напролет като част от кампанията “Виж къде е Марс” 15 деца ще посетят обсерваторията в Рожен, за да наблюдават и изучават Марс. Какво е мнението Ви за подобни инициативи?
Бих се радвал, ако не 15 деца, а 15 000 се откъснат от ежедневието и надникнат през портала на Вселената. Поводи постоянно ще има и трябва да се използват.
Какво е необходимо, за да запалим отново децата към магията на Космоса – дотолкова, че да предпочетат книжките за Млечния път пред електронните игри?
Трудна задача! То е като да откъснем наркоман от зависимостта му. По-добре е никога да не вкусваме един наркотик, отколкото да се спасяваме от него след пристрастяване. Отговорността е на семейството, училището и на цялото общество. Както има закони за преследване на наркотрафика, така трябва да има и закони за опазване на интелектуалното здраве на света, и особено на децата. Тук става дума за култура, за нравствена култура, която да се противопостави на консуматорската стихия.
Какво бихте посъветвали родителите в тази връзка?
Някога е имало родители, които са наливали червено вино в кашичката на бебето. Упоявали са го да не плаче! Сега дават на детето таблета или компютъра с игричките и то онемява – никого не търси, не задава въпроси, потъва в свой свят. Родителят си гледа собствения живот, детето не му досажда, отговорността се прехвърля на „професионалистите” – създатели на „продукти за деца”. А децата попадат в Мрежата. Мрежа, изградена от хора, които в повечето случаи не им мислят доброто. Изходът е: Повече лично време за общуване с детето и смислени занимания от реалния свят.
Повече за “Виж Къде е Марс”
Кампанията “Виж Къде е Марс”, организирана от продуктовата линия мултивитамини за деца Марсианци, част от портфолиото на компания Валмарк, цели да повиши общественото внимание към НАО Рожен и нейното запазване и развитие като обект на национална гордост. Идеята на кампанията е също така да запали детското въображение и жаждата за изучаването на необятната Вселена, чрез посещение на НАО Рожен през пролетта. Всеки, който желае, може да научи повече за инициативата на www.marsianci.bg и да се включи в кампанията „Виж къде е Марс.“
