Аутизмът е един от бичовете на нашето време, като всяка година все повече деца, и техните семейства, заживяват с тази диагноза. Според статистиката на Министерстото на здравеопазването, около 17 000 са децата с аутизъм в България през 2013 г., а по неофициални данни те са около 60 000.
Казвам „и техните семейства”, тъй като близките на детето аутист са едни от главните фигури в това изпитание. Макар обаче да е пределно ясно на всички, че родителят е едно неизбежно и необходимо звено от веригата по диагностициране и терапевтиране на детето от аутистичния спектър, основния фокус е преди всичко върху самото дете. В този смисъл сякаш повече се обръща внимание на родителя като част от схемата за справянето с проблема и обгрижването му и по-малко на неговата емоционална включеност и собствените му преживявания по този далеч нелек път. Защото, да, аутизъм е диагноза, поставена на детето, и тя е огромно предизвикателство за всички около него, но в по-тесен и личен план тя е едно преживяване – преживяването да си родител на дете аутист.
Всяка желана бременност и раждането на дете са един повратен и много емоционален момент в живота на човек. От съобщаването на близките за чаканото бебе и приемането на поздравленията, през пазаруването на дрешки и пособия, подготвянето на детската стая, избора на име и всичко ново, с което се сблъсква през тези девет месеца, родителят се подготвя за появата на новия живот, който из основи променя неговия собствен. Именно поради това, първия контакт с диагнозата аутизъм е своеобразен шок за всеки един родител. Тя се явява изключително изпитание за всички засегнати в кръга на детето.
Усещането за безпомощност, чувството за вина, въпросите „А сега какво? Ще се справя ли? Какво ще се случи с детето ми когато мен ме няма?” са малка част от водовъртежа от мисли и чувства, в който са въвлечени родителите, попаднали в тази ситуация.
Изхождайки от това, че единствената логична причина за аутизма е генетична, тъй като се приема, че децата аутисти се раждат такива, то едно от основните неща, с които родителите им се сблъскват, е именно чувството им за вина, в което те или потъват, или пък изтласкват. Тук е, може би мястото да отбележа, че ние не носим отговорност, и в този смисъл вина за своето генно наследство, тъй като не сме правили съзнателен подбор на гените си (нещо, върху което съвременната наука работи).
Опознавайки симптоматиката на разстройството, друго мъчително за родителя преживяване е осъзнаването, че може никога да не получи нежност и ласки от детето си. Страхът от несправяне или пък притеснението от раждане на следващо дете са едни от въпросите, които също тревожат родителите на дететo с аутизъм .
Именно поради това, една от първите стъпки, които следва да направят, е да се срещнат със специалист психолог. Това е защитеното пространство, където те ще имат възможността да получат отговорите на въпросите, които ги вълнуват – за всичко, свързано със състоянието на детето им и неговата диагноза, какво да очакват и как да подхождат към него… Но преди всичко водещата цел на срещата с психолога е той да ги съпроводи по пътя към срещата им със самите себе си, за да могат да си отговорят на въпросите – Къде съм аз във всичко това? Как се чувствам? Как да се справя със собствените си преживявания?
Изхождайки от принципа на позитума, всеки симптом има своя функция и всеки минус има своя плюс. Нашата обща задача е да ги открием. Да свалим черните очила и да видим картината в нейната цялост и с всичките й цветове; да открием способностите и да разширим целите – както нашите собствени, така и на детето, пък било то и с диагноза аутизъм. В наши дни се предлагат все по-добри практики за овладяването и терапевтирането на това състояние.
Сблъсквайки се с това предизвикателство обаче нека си припомним първо следното – щастливите деца са деца на щастливи родители, така че, за да бъдете полезни за тях, важно е да се погрижите първо за себе си, а именно да опознаете и овладеете своята собствена психична вселена, за да я направите едно добро място както за вас самите, така и за отглеждане на вашето дете аутист.
Кремена Стоянова
психолог
