По думите на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков Законът за социалните услуги поставя началото на реформа в сектора, която започва с промяна на разбирането на социалните услуги и тяхната цел. Министърът обясни, че гарантирането на равен достъп до общодостъпни и специализирани услуги е в основата на закона и една от основните му цели.
„Законът е удовлетворяващ резултат от усилията на Национална мрежа за децата, други НПО организации, институции и експерти, коментира Елка Налбантова, програмен директор на Национална мрежа за децата. „Планираната самостоятелна агенция за качеството на социалните услуги ще създава общи стандарти за доставчиците , но в същото време ще дава свобода те да развиват собствени практики и отношения между професионалистите, децата и родителите за сметка на съществуващите сега силно ограничаващи методически указания. Интегрираният подход пък предвижда подобрен и улеснен достъп до пазара на труда, до социалните, здравните и образователните услуги. Новият закон също така ще подобри възможностите за квалификация и заплащане на работниците в социалната сфера.“, каза още г-жа Налбантова.
Документът предвижда да се създаде карта на социалните услуги, която ще регламентира къде по места има необходимост от такъв тип помощ. Законът е последният от законодателния пакет, заради който майките на деца с увреждания протестираха продължително през 2018 г. Първите два закона – за хората с увреждания и за личната помощ, вече бяха приети от депутатите.
Много от услугите ще са платени, но част от тях ще са безплатни. „В закона е регламентирано, че част от услугите ще бъдат безплатни. Общият принцип е, че социалните услуги са платени и това е съгласно тарифа, която ще бъде разработена след приемането на закона“, обясни министърът. „Без да съм сигурен, че изчерпателно ще ги изброя, те са описани в закона, това са услугите, свързани със създаване на родителски капаците, информиране, консултиране, услуги, свързани с даване на подслон за лица, които се нуждаят от това“, поясни той.
Министър Петков допълни, че също така има и разписани тарифи за частично заплащане на услуги. „Това, което се регламентира за първи път в закона, е асистентската услуга. В закона е казано, че право на асистентска подкрепа ще имат възрастните хора, които нямат възможност за самообслужване, и хора, нуждаещи се от чужда помощ“, посочи социалният министър.
Текстовете в закона създават възможност социални услуги да се предоставят на всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот. Правото на социални услуги е независимо от възрастта, здравното състояние, образованието, доходите, социалното и имущественото състояние.
Право на социални услуги ще има и всяко дете, съобразно неговата възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности.
Със закона се въвежда и забрана за дискриминация спрямо пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа принадлежност, сексуална ориентация, имуществено състояние.
По закона се създава Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика. Новата структура ще контролира спазването на закона и стандартите за качество. Тя ще проверява начина, по който общините и частните доставчици разходват средствата от държавния бюджет. Агенцията ще проверява за спазване на правата на потребителите на социални услуги, ще извършва мониторинг на ефективността на национално ниво и ще извършва лицензиране на всички частни доставчици на социални услуги.
В Закона за социалните услуги се определят финансираните от държавния бюджет услуги да бъдат класифицирани в три основни групи – на общинско ниво, на областно ниво за областта и за потребностите на лица от цялата страна. Във всяка община ще бъде създаден и Съвет по въпросите на социалните услуги, чийто състав ще се определя от общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Законът е част от пакет с още два други – Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ, които бяха приети миналата година след редица разговори между социалното министерство и хората с увреждания, както и майките на деца с увреждания, които протестираха месец пред сградата на парламента с искане за дълбоки реформи.
