Схващането, че бременността и майчинството докарват жените до оглупяване не е „нова мода“! Знаем, че и вие като нас, сте го чували поне веднъж, докато сте били бременна, и поне още веднъж, когато вече сте родили. Да си признаем, от това заключение не ни е ставало никак хубаво, още повече имаме поне сто хиляди причини да твърдим точно обратното.
В подкрепа на нашето усещане е и схващането на носителката на „Пулицър“ Катрин Елисън, която смята слагането на всички жени под един знаменател, е просто обиден етикет, които пренебрегва всички останали признаци от най-щастливия период в живота на жената.
Разбира се, ако свържем разширените вени, увеличената обиколка на талията и липсата на време за поддържане на изряден външен вид, както и такова за културни мероприятия, можем да допуснем, че майчинството повлиява в известна степен и психиката, но да се говори за оглупяване е несериозно и неуважително.
Това схващане по-скоро е продукт на отношението на хората без деца или с вече пораснали деца към майките. Същото отношение се забелязва и сред работодателите. „Бременна“ често се свързва с „по-ниско компетентна“ и „по-малко квалифицирана“, което определено е пречка за кариерното развитие на всяка една жена. Подобно отношение може съвсем спокойно да се определи като дискриминационно.
Така че, ако се сблъскате с схващането, че „част от разума ви е напуснал, заедно с плацентата“, просто подминете. Споровете и дискусиите ще ви отнемат само време и полезна енергия.
През 60-те години на миналия век, когато жените масово навлизат на пазара на труда, възниква изразът „майчинство на мозъка“. В резултат на това днес повече от три четвърти от жените с деца заемат високо отговорни длъжности, изискващи огромна концентрация и мисловна динамика. Наред с това професионалните задължения спомагат да поддържането на добра умствена и физическа форма на жените, които отглеждат деца и които ежедневно трябва да се справят с предизвикателства от всякакъв характер и величина.
Лошото е, че има феминиски, които с крайните си разбирания вместо да помагат, влошават положението и допълнително нагнетяват отрицателно отношение към майчинството. През 1963 г. в книгата си „Тайната на женствеността“ Бети Фридан нарича жените-домакини „зависими, пасивни, инфантилни.“ Тя откровено смята, че работата, която извършва една жена, посветена на майчинството и семейството не изисква кой знае какъв интелект, че е монотонна, безкрайна и неблагодарна. За втората част на твърдението, май сме съгласни, но за първата – категорично – не!
В много литературни произведения и филмови продукции, образът на майката, грижеща се за децата и семейството се свързва с образа на жена, постоянно поглъщаща успокояващи хапчета, винаги на ръба на нервна криза, и очаквано глуповата, наивна и недоволна.
И макар XXІ век да е много различен, тези схващания продължават да се прокрадват в мисленето на отделни хора и обществени прослойки и днес.
Излизането в отпуск по майчинство за много жени все още се свързва с големи и непреодолими промени – по отношение на физическата кондиция, личностните отношения, интелектуалното развитие.
НО, към днешна дата подобни твърдения звучат архаично и необосновано, но не само заради това, те звучат обидно и неприятно.
ДА, децата превземат сърцето, ума и ежедневието ни, но не ни правят по-глупави! Точно обратното, децата могат да ни помогнат да станем по-изобретателни и по-търпеливи. Те ни помагат да се справяме с една задача, с която едва ли някой друг може да се справи така добре, а именно с отглеждането на деца.
За съжаление обаче, социологическите проучвания през последните десетилетия показват, че хората като цяло изпитват все по-малко удовлетворение от родителството. Тази тенденция със сигурност е свързана с цената, която плащаме или смятаме, че плащаме, за родителските грижи, които полагаме за децата си.
Негативното отношение към майчинството като че ли е някаква мода сред темите за дискутиране от хората във фертилна възраст, но би било редно да споменем, че този екзистенциален страх от родителството е много сериозен проблем, които може да промени изцяло схващанията за раждането и отглеждането на деца. Вероятно в него се коренят и причините, поради които толкова много майки отлагат майчинството за по-късен етап от живота си, а това от своя страна крие други, още по-сериозни рискове както за тяхното бъдеще, така и за бъдещето на децата им и на семейството като цяло.
