Прочетете и първата част на статията.
Така че, тъй като съм си овца, послушах ги. Прави сте, статии. Аз не съм супермайка. Аз съм просто една обикновена майка с две деца и работа на пълен ден. Трябва да се пусна по течението. Бъркотиите ще си се случват, но ще оцелеем. Дрешките ще са си чисти, макар и не щателно сгънати. И ще съм по-близка със семейството си, защото ще мога да прекарвам времето си с тях, а не с домакинските препарати.
Сега ще превъртя бързичко напред през хаоса тук и направо ще ви кажа, че нещата не се развиха много добре. Сутрините ни се превърнаха в адски стресиращи ровения из купчини чисти или недотам дрехи, опити да намерим 2 еднакви чорапа, преравяне на кухнята за ключовете ми, които винаги изчезват в последния момент, за ключовете на Джон, КОИТО И ДА БИЛО КЛЮЧОВЕ ЩЕ СВЪРШАТ РАБОТА. Но не успяваме, защото те са се спотаили под неплатените, неотворени сметки на кухненския плот, които от своя страна пък са се спотаили под колана на мъжа ми. „Джон, най-сетне намерих колана ти!“.
Вечерите пък се превърнаха във френетични опити на Джон да открие нещо, от което да сготви вечеря или поне да направя обяд за следващия ден, но и с това не успяваме, защото чиниите от вчера са в мивката, а там е и една детска раница… сериозно, кой е сложил детска раница в мивката?!
Хубавите ни ритуали преди лягане (сещате се, онова чудесно време, в което се предполага да общувам пълноценно с децата си) се превърнаха в грухтящи страдания, защото изведнъж намирам носорог, впит в стъпалото си.
„Мамо, защо плaчеш?“
„Защото този носорог е задник“ в никакъв случай, не, не, не, не е това, което отговарям.
Така че, да. Трябваше кракът ми да бъде превзет от миниатюрно сафари-животно, за да осъзная, че нещата не се случваха както трябва. Не мога да бъда „нека-къщата-върви-по-дяволите-аз-ще-се-радвам-на-всеки-миг“ майка. Не мога да бъда и супермайка. Е, какво ми остава тогава?
Ще ви кажа. Ако махнем всички заобиколни понятия, остава само „майка“. Аз ще бъда „мама“.
Ще се наслаждавам на всеки миг. И ще сгъвам чорапи. (Не че сгъването на чорапи е специфична „работа за мама“, просто аз така си правя). Ще бъда поне малко спонтанна. Ще бъда и поне малко организирана. И от време на време няма да се справям. И ще си прощавам за това. И ще започвам всяко изречение с „и“!
Ще се включа в състезанието и няма да се притеснявам толкова много как ще финиширам. Но ми пука. Умирам си да се боря за титлата на „супермайка“. Харесваше ми да правя вдъхновяващи проекти за това как да преобразим дома си. Харесваше ми да си пинвам тоалети, които никога няма да мога да си позволя. Гардеробът ми заслужава да бъде съвършен, по дяволите! Pinterest, скъпи! Връщам се!
Не съм супермайка. И никога няма да бъда. Но мога спокойно да идеализирам тези перфектни, макар и фалшиви, супермайки в Pinterest. Знам, че никога няма да живея в съвършено подреден дом, но нека да продължавам да си мечтая за това, вместо да живея в коптора, в който се превърна къщата ни през последната седмица. Мога да си мечтая. И после да се осъзнавам. И някъде по средата, да бъда просто майка.
Източник: Ask Your Daddy
