Въпреки повишеното внимание към темата за аутизма в последните години, и усещането, че обществото се отнася с повече разбиране към децата с аутизъм, старите митове за него трудно се преосмислят и преодоляват.
Все още съществуват някои устойчиви разбирания относно най-популярните симптоми и макар много хора да живеят без да познават лично дете с проблеми от аутистичния спектър, те са склонни да възприемат за чиста истина онова, което се показва във филмите, свързани с темата, а често то е повърхностно и непълно.
Представяме ви някои често срещани митове и факти за децата с аутизъм.
Мит: Децата от аутистичния спектър не се интересуват от формирането на социални връзки.
Факт: Децата от аутистичния спектър много искат да имат приятели. И все пак, много често им липсват уменията и социалното осъзнаване, за да завържат приятелства и да ги поддържат. Например, за хората от аутистичния спектър е трудно да гледат събеседника си в очите. В западните култури това често се приема като израз на неуважение. Но за тях е трудно едновременно да се изразяват и да гледат човека в очите. За да се придържат към „схемата” си, имат нужда да гледат настрани.
Друг симптом, който пречи на социализирането, е затруднението да разпознават социални подсказки. Когато говорят за нещо, което ги интересува, може да не забележат, че на другия човек му е скучно или е раздразнен, затова не могат да извършат социално приемливото действие. Имат нужда от помощ при развиването на такава чувствителност и да се научат да реагират според ситуацията.
Мит: Децата от аутистичния спектър притежават изключителни знания.
Факт: Да, някои от тях притежават редки, специфични умения. Има хора, които могат да кажат деня от седмицата, в който си бил роден, само по датата. Други имат способността да свирят на пиано, напълно по слух или да научават сложни математически формули, макар да не могат да пресичат сами улицата или да се съобразят как да се облекат според времето навън.
Факт е обаче, че само около 10% от хората от аутистичния спектър притежават подобни умения. Останалите 90% са като всички нас.
Мит: Децата от аутистичния спектър не са емоционални.
Факт: Напротив. Често тези деца изпитват затруднения да контролират емоциите си. Възможно е да ги изразяват твърде силно или да ги потискат, за да се справят. Също така може да изтълкуват погрешно дадена ситуация и да реагират неправилно.
Мит: Всички деца от аутистичния спектър пляскат, поклащат се, въртят се.
Факт: Поклащането и пляскането се среща при тези деца, които имат когнитивни нарушения и не винаги се наблюдава при деца с нарушение от високо функционалния вид на спектъра. Не се знае защо някои деца от аутистичния спектър проявяват подобно поведение. Може да е част от химията на мозъка. Може да е начин за самоуспокояване. Деца от високо функционалния вид често се научават да контролират импулсите си или да се справят по начин, който е по-малко социално неприемлив.
Мит: Децата от аутистичния спектър не са идейни.
Факт: Не винаги са идейни в смисъла, в който другите очакват. Вярно е, че много от тези деца изпитват затруднения що се отнася до въображението и фантастичните истории. Но могат да бъдат изключително идейни относно нещата, които са им интересни. Все пак, изисква се въображение, за да създадеш ново компютърно приложение или нови начини за решаване на математическа задача, например. Хората от аутистичния спектър могат да бъдат изключително изобретателни.
Мит: Децата от аутистичния спектър не са добри ученици.
Факт: Зависи. Помнете, че това е спектър. Макар 75% от децата от аутистичния спектър да имат когнитивни проблеми, останалите 25% притежават от средна до гениална интелигентност. Да обхванеш такъв интелект може да бъде предизвикателство. Методите им на учене може да не съответстват с обикновената образователна система. Някои ученици изпитват трудности. Други проявяват висок интерес и са много успешни при предмети, които затрудняват другите ученици. Едни намират писането толкова трудно, че се отказват, когато имат писмен тест или домашно, но се справят блестящо, ако им бъде предоставен лаптоп. Това са проблеми, които могат да се решат, а не причини за провал. Приобщаващите образователни методи, могат да помогнат за постигането на успех.
Мит: Децата от аутистичния спектър са сковани.
Факт: Някои са. Други не са. Очевидната нужда от рутина, правила и структура е начин за справяне за хора, които се затрудняват да разберат какво се изисква да направят, за да бъдат в безопасност. Деца от горния край на спектъра добиват социални и практически умения, започват да се чувстват по-комфортно относно собствената си личност и разчитат все по-малко на подобни правила, за да се справят в живота.
По материали на Marie Hartwell-Walker
източник: karindom.org
