Във втория ден от инициативата на ПЪРВИТЕ СЕДЕМ и NN Мама в действие се срещаме отново с родители и деца в Градската градина на София, за да дискутираме по една особено актуална тема в ранното, а и не само в ранното детство – тръшкането.
Тя се казва Ангелина Котева – Жужи, преподавател в детска градина Ган-Балаган и майка на три деца – на възраст 5, 7 и 14 години.
П7: Като майка с наистина богат опит, бихте ли ни разказали как вие лично се справяте с преодоляването на състояния като инатенето и тръшкането и изобщо с онзи период, в които детето започва да проявява характер, започва да осъзнава какво се случва около него. Всички знаем колко е неприятно когато т.н. тръшкане се случва на обществени места.
– Най-хубавата и успокояваща новина тук е, че това е временно явление. Този въпрос отминава и е въпрос на търпение и време, родителите да преминат през него спокойно и с постоянство. Много е важно да покажем на децата, че не е това начина, по който ще постигнат съответната своя цел. Т.е. ако то легне на пода и започне да се тръшка, аз съм имала много такива случаи, е да не се поддаваме на тази манипулация. Важно е да не ни пука, детето ще пореве, пореве, ще види, че по този начин няма да постигне целта си и само ще потърси друг начин.
Ще си каже: „Хм, значи, аз рева, тръшкам се, ама нещо не ми се получават нещата.“ Важно е детето само да разбере, че не е това подхода. Когато успеем да не се поддадем на тази манипулация, детето много по-лесно ще премине през този период и той ще е определено по-кратък във времето.
П7: Добре, хлапето се тръшва в прахта на улицата, защото иска някакво лакомство, около вас е пълно с хора, то реве с пълно гърло, какво ще направите?
– Няма да получили нищо, важно ако сме решили, че няма да получи или каквото си е наумило, да отстояваме това свое решение докрай. Защото представете си ако едно дете мрънка и ни се налага в продължение на половин час и ние на 35-тата минута му взимаме това, за което се е тръшкало, следващият път няма е половин час, ще е един и така ще е всеки път, докато не си постигне своето, защото знае, че независимо колко време ще реве, това е начинът да си получи каквото е решило.
Трябва категорична твърдост – Няма и толкова!
П7: Имало ли е случаи в процеса на отглеждане на трите ви деца, моменти в които сте прибягвали до физическо наказание.
– Категорично не, това изобщо не подлежи на коментар, естествено. Ако детето премине границите на всякакво търпение просто се отстранява от мястото, на което се намира, за да не тормози останалите хора – и възрастни и деца, защото е неприятно за околните. Имала съм случаи с моята дъщеря, която определено беше доста последователна в тези опити – например най-обичаше да легне на пода в магазина и хората започват да я прескачат, в един момент аз просто я вдигам и я изнасям от магазина и я слагам на място, където тя може да си лежи, да си реве без да притеснява другите, докато самата реши, че ще спре.
П7: Можем да кажем, че при вас не е имало моменти, в които сте си казвали: „ Не мога повече, не издържам! Това поведение е нетърпимо.“ Т.е. лична ескалация, която нарушава баланса ви.
– Да, това е неминуемо, защото всеки човек има праг на търпимост, но вътрешно съм си казвала в такива ситуации: „Трябва да издържа, защото ако сега проявя слабост, следващият път ще бъде още по-тежко.
П7: Добре, а тръшкането пропуск във възпитанието ли е?
– Не, разбира се. Това е част от естественото и нормално развитие при децата на определен етап от развитието на всяко дете. Те просто така растат, те така се учат как нещата в живота се случват. Всеки минава през този период, но е много важно точно тогава родителят да бъде адекватен и спокоен, защото съм виждала в професионалната ми работа деца, които командват родителите си. Това е вероятно, защото в периода на тръшкането, децата не са разбрали точно кой поставя правилата и възприемат тази задача като своя и започват те да поставят правилата. Това е много опасно, защото когато детето стане на възраст, в която е трудно да променяме правилата, настава истинската трудност за всички в семейството.
Изключително важен момент във възпитанието е, детето да разбере наистина кой поставя правилата във взаимоотношенията родител-деца.
Детето има нужда да му се слагат граници. Поставяйки му граници и правила, това не означава, че не обичаш детето си, то така или иначе има нужда от тях, но то пробва докъде може да стигне и къде ще бъде неговата граница, но тази граница трябва да се постави от възрастния.
П7: Какво бихте посъветвали читателите на Първите седем, към родителите, които бързо и лесно се отказват в подобни моменти?
– Първо, обичайте много децата си и имайте търпение и помнете, че това е временно и този период преминава бързо. Това, можем спокойно да кажем, че е в рамките от няколко месеца до една година. Толкова продължава този период. И е напълно нормален етап от развитието на всяко дете.
Тази инициатива се организира от Първите седем
С подкрепата на
