Когато скоро сме преживели загуба, да продължим да бъдем и родители, може да се окаже трудна задача, особено, когато децата ни също скърбят. Как може да им дадем това, от което имат нужда в този момент, когато не сме сигурни от какво самите ние се нуждаем?
Минаването през периода на мъката е пътешествие като никое друго. Когато сме родители, ние не може просто да сложим децата си в режим на изчакване, докато ние се справим с нашите чувства. Животът продължава и те имат нужда от стабилност и сигурност, а също така може и те да се опитват да се справят със скръбта си през това време.
Помогнете първо на себе си
В повечето случаи, когато загубим много близък наш човек, тази загуба преживяват и децата, особено ако са по-големи. Тогава се налага да успокояваме не само себе си, но и тях. Ето една метафора, която описва добре ситуацията: „Родителството във време на скръб е като инструкциите за кислородната маска в самолета, които стюардесата ви дава преди полета – за да помогнете на детето си, първо трябва да помогнете на себе си.” Накратко казано, не може да направите нищо за някой друг, докато не си се притечете сам на помощ. Затова не се колебайте да потърсите подкрепа от семейството, близки приятели или терапевт. Не се притеснявайте да поискате това, от което имате нужда и да приемете това, което другите ви предлагат в този момент.
Скърбете
„Не крийте чувствата си”, съветват специалистите. Много родители правят грешката да „бъдат силни, заради децата си” като не показват чувствата си на скръб и тъга. Особено, ако децата също преживяват тази мъка, ще бъде по-полезно за тях да видят как се справят възрастните с тези емоции. Родителите трябва да знаем, че няма нищо страшно в това, децата ни да ни видят тъжни. Когато крием чувствата си от децата, няма как да ги научим се справят с тъгата и скръбта. Това, което те ще разберат от подобно поведение от наша страна, е как не е добре да си тъжен и да изпитваш усещане за загуба или болка.
Дете, което гледа как родителите му скърбят и плачат, ги прави много по човечни и истински в техните очи. За него това са хора, на които то може да се довери във всеки един момент, без да се срамува от своите чувства, независимо какви са те. Посланието, което детето получава в този момент е: „напълно нормално е това, което чувстваш и може спокойно да го изразиш и ти”.
Всеки възрастен човек изразява и преживява скръбта си по различен начин. Същото се отнася и за децата. В зависимост от възрастта си те усещат и разбират смъртта различно, но във всеки един случай, те ще гледат как постъпват и какво правят родителите им.
Какво може да помогне
Понякога, за да продължим напред, е необходимо просто да знаем, че има някой който има нужда и разчита на нас всеки ден. Това изобщо не е лесно, но желанието ни да се грижим да децата, както и да се справяме с ежедневните задължения и проблеми, са нещата, които могат да ни измъкнат от попадането в евентуална дълбока депресия. Често децата ни, буквално ни спасяват, когато попаднем в такава ситуация.
Връщането на работа и влизането в нормалния ежедневен ритъм, също може да е начин да се справим по-лесно с мъката си. Също и разговорите за починалия човек, разказването на спомени и случки, свързани с него, разглеждането на снимки, ходенето на любими негови места, готвенето на любимите му ястия са методи, които се препоръчват от много терапевти.
Дори вие да не правите тези неща, ако детето ви има желание – не го спирайте. Направете усилие и се включете. Може да се окаже истински лечебно и успокояващо преживяване. Понякога децата са много по-интуитивни, защото не са обременени от това, кое е редно и кое не. Затова, ако детето ви запее любимата песен на починалата си баба, не му правете забележка, че е в траур и не може да вдига шум или да се весели. Напротив, подкрепете го – това е неговият начин, а нищо чудно да се окаже и вашият.
Да продължим да бъдем активни родители, когато скръбта от загубата на любим човек ни притисне, може да се окаже много трудна задача. Но ако включим и децата си в този процес на лекуване и възстановяване, ние не само ще им дадем един добър житейски урок, но и в същото време ще помогнем и на себе си.
Още от Родителство:
Как да подготвим детето си за идването на ново бебе
Защо детските игри са толкова важни?
