Като дете, смятали ли са ви за отговорното дете, докато по-малкият ви брат или сестра са били бунтарите или „мъничето на мама“? Специалистите психолози смятат, че като деца ние играем определена роля в семейството, въпреки че ролята, която имаме не е изцяло въпрос на наш личен избор. Тя може би е била предопределена от пола, културата на семейството или поредността ви на раждане спрямо останалите деца. При всички случаи ролята, която сте играли като дете в семейството – без значение дали сте били детето за пример или бебето – може би продължава да ви помага или да ви пречи в настоящия живот на възрастен човек. А осъзнаването на тези семейни „настройки“ може да ни помогне да се отървем от поведенческите модели, които сме приели и с които сме свикнали, които на моменти ни пречат. Флавия Мазелин Салви групира ролевото ни поведение в четири големи групи. Ето какви са те:
Детето модел за подражание е идеалното дете. Ако това сте вие, явно задоволявате нуждите, желанията и очакванията на родителите си и живеете според техните правила. Сред силните ви страни са силата да преследвате целите си, която ви помага да следвате професионалния си път и това да води до успехи, но когато става дума за личния ви живот, нещата са по-сложни, тъй като вашите лични чувства са били потискани като дете.
Вечното дете е бебето в семейството. Обикновено лесно се измъквате след като сте постъпили зле и също карате родителите си да се чувстват по-млади. Силните ви страни са чар и спонтанност, но във връзките си вие обикновено сте финансово и емоционално зависими от партньора си.
Болнавото дете винаги успява да завладее вниманието на семейството (и най-вече това на мама), с всички алергии, вируси и всякакви видове психо-соматични проблеми. Вие сте причината мама да се чувства човек, от който зависите, а вас самите – като човек, който има нужда от външни грижи. Това повлиява и професионалния и личния ви живот като възрастни.
Детето-бунтар провокира, задава въпроси, бунтува са и е винаги в беда. Винаги изпитвате границите, но и поставяте нови такива, тъй като знаете как да кажете „Не“. Децата-бунтари са прекрасни лидери, но трябва да се научат да бъдат по-кооперативни понякога.
Да се отървем от навици, с които сме свикнали цял живот и които са станали толкова основна част от индивидуалността ни, е доста трудно. Но осъзнаването им може да направи доста по-лесно и възможно справянето с тях и да ни даде възможност да си създадем нови такива.
Кой казва, че идеалното дете не може да каже „Не“ или, че бунтарят не може да бъде по-сговорчив?
Прочетете още:
Имало едно време…баба, дядо и внуче
Планиране на времето за деца
7 неща, които да правиш, докато кърмиш
