Според учените майките разказват приказки по-добре и по-емоционално от татковците и така помагат на децата си да развият своите емоционални умения.
Умението да говорят се притежава и от двата пола, без разлики. Обаче, ново научно изследване показва, че има някои съществени разлики в начина, по който разговарят мъжете и жените, особено, когато разказват истории или си припомнят случки от миналото. Проучването, направено от Видаад Заман от Университета в Централна Флорида и нейния колега Робин Фивуш от Университета Емъри в Атланта, разказват как тези разлики между двата пола, рефлектират върху емоционалното развитие на децата.
Предишно проучване в тази област, бе заключило, че припомнянето и разказването на отминали случки между родители и деца, помага на децата да интерпретират опита си и да го свързват с миналото, настоящето и бъдещето.
Изследването на Заман има за цел да установи как точно родителите припомнят истории на децата си и до колко децата се заинтригуват от разговора и историята. Родителите трябвало да припомнят различни истории на децата си, в които те са се сучвствали по различен начин (тъжни, щастливи, сърдити…). Всеки един родител трябвало да бъде поотделно с детето си и да разговаря насаме с него.
Учените установили, че майките влагали много повече усилия при припомнянето на историите, от бащите. Те включвали повече емоционални термини в историите и в последствие ги доразвивали и обяснявали. Това повишено обвързване с историята, демонстрирало на децата колко важна е за майка им тяхната лична версия, тяхната перспектива и чувства по отношение на фактите.
Авторите на изследването сочат, че чрез тяхното повишено взаимодействие с детето, майките, помагат на децата си да „преработят“ и изживеят събитията по-пълноценно отколкото бащите, без значение от историите, които разказват. Това може да се отрази на усилията на майките да помогнат на децата си да се справят с трудните си емоции, особено тези, свързани с отрицателните изживявания, което цялостно помага за подобряването на детското емоционално развитие.
Авторите заключават, че тези резултати са „интригуващи и представляват необходимата първа стъпка към разбирането на това как родителите предават ролята на половете на децата си чрез разказване на истории от миналото и как момичетата и момчетата по-късно възприемат тези роли в собствения си подход към събитията от живота си“.
Статията е преведена от: www.sciencedaily.com
Прочетете още:
9 знака, че майчинството ти е дошло в повече
7 начина да насърчим креативността у децата си
10 неща, които не трябва да казвате
Играчката, от която детето ви истински се нуждае
