С приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, светът даде важно обещание преди 30 години – да направим всичко, за да защитим и утвърдим правото на тези след нас да живеят, растат, учат и да достигнат пълния си потенциал. Въпреки сериозните промени на национално ниво, децата с увреждания в България продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото.
Как можем да променим това? Най-лесно би било ако сменим всеобщото разбиране и отношението си. Те не са медицински случаи, нито повод за благотворителност вдъхновена от чувство на вина. Множеството бариери и стереотипи продължават да пречат на децата с увреждания да се радват на пълните си права. Те ограничават възможностите им да развият пълния си потенциал и впоследствие на професионалната им реализация и пълноценно участие във всички сфери на живота.
Изключително важна е и подкрепата за родителите и хората, полагащи грижи за деца с увреждания. Трябва да се създадат повече възможности за психологически консултации и придобиване на умения, получаването на надеждна информация за грижите, социалните и санаториални услуги и др.
Смята се, че децата с увреждания в България са около 32 000, въпреки че няма пълни данни за точния им брой в страната. През учебната 2018-2019 г. 22 035 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини. Необходими са повече инвестиции в професионалното развитие на учителите чрез повишаване на уменията им да зачитат многообразието и да оказват нужната подкрепа в процеса на обучение. Много от децата не получават и подкрепа или достъп до адаптирани учебни материали, за да могат активно и пълноценно да участват в заниманията на класа.
На 20 ноември 2019 г., точно 30 години от приемането на Конвенция за правата на детето, УНИЦЕФ, заедно с Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения организира национален форум, посветен на младите хора с увреждания.
