Родителите вярват, че могат да контролират нещата от живота на децата си винаги и непрекъснато. Това им помага да вървят убедени напред, че се справят добре като такива и с убеденост, че така помагат на децата си.
Несъмнено всеки е чувал въпроси от типа:
„Може ли да отида на гости у най-добрата ми приятелка след училище?“
„Не искам аспержи за вечеря!“
„Защо трябва да съм си вкъщи до 20 часа? Майката на Мими я оставя поне до 21 часа навън!“
„Това е толкова нечестно!“
Важно е да отговорим по начин, който да помогне на децата да останат с усещането, че те правят избора и че решението в крайна сметка е тяхно.
„Наскоро погледнах моя снимка в семейния албум, която е направена на първия ми ден в детската градина. Майка ми ме беше облякла в лаймово зелен суитчър, покрит с цветни пръски, лилави панталони и бели маратонки. Изглеждах сякаш съм паднал директно в купчина клоунски дрехи.
„Виж колко си сладък! Беше толкова цветен и лъчезарен.“ – възкликна майка ми.
„Хм, изглеждам смешен“ – казах й аз, докато прибирах снимката на мястото й.
„Защо просто не ме остави да се облека сам?“
„Сигурно щеше да избереш нещо, с което да изглеждаш още по-глупаво.“ – отвърна ми тя, показвайки ми снимка, на която съм облечен в три ката хелоунски костюми едновременно. „Този костюм тук е изцяло твое творчество.“ След това се загледа за момент в снимката и добави: „Но изглеждаш наистина щастлив.“
И наистина беше така. Бях облечен в костюм на Батман със стикери на Барби и бях ухилен до уши. Да, изглеждах малко глупаво, но някак горд от себе си, заради това че сам съм се облякъл. Дори съвсем малък знаех кога се чувствам добре. Това се случваше, когато усещах, че имам контрол над моите лични избори.“
Науката за контрола
Известният психолог Мартин Селигман е изучавал идеята за контрола чрез поредица от експерименти още в средата на 60-те години на миналия век, защото тя е свързана с психическото здраве. Ето какво е открил:
*Когато хората смятат, че нямат контрол върху нещата, които им се случват, в крайна сметка се стига до това да престанат да правят опити да подобрят своя живот – просто се примиряват и отставят нещата да се случват от самосебе си.
Селигман нарекъл този феномен „приучена безпомощност“. Важно е да се отбележи, че има два вида контрол – този който всеки човек упражнява и този, които приема и че и двата имат благоприятно влияние. Например, ако едно дете, което не се представя добре в училище може да развие убеденост, че нищо не може да повлияе позитивно върху неговото представяне и да престане да се старае или да започне да се отказва твърде рано. С други думи – има опасност децата да приемат мисълта, че са безпомощни и че нямат контрол върху решенията и състоянията си.
Ето защо е важно да ги научим как да имат контрол върху собствените си решения и живот?
Когато вярваме, че можем да контролираме нещата, които ни заобикалят ние се справяме по-добре, по-малко ядосани сме, а това ни прави по-щастливи. Може да нямаме контрол върху това какво ще вечеряме или в колко ще е вечерният ни час, но е важно да разберем какво може да контролираме в живота си и да се фокусираме върху него.
1. Нарисувайте два концентрични кръга. Във вътрешния кръг напишете нещата, върху които смятате, че имате контрол.
2. Във външния кръг нанесете нещата, върху които не можете да приложите никакъв контрол.
3. Фокусирайте се върху това да подобрите нещата в рамките на вътрешния кръг.
Усещането да имаме контрол върху собствения си живот започва да се изгражда в детството, за да прерастне в увереност по време на зрелостта.
По материали от www.huffingtonpost.com
