На 1 август 2019 г. заминах за Германия да помагам при отглеждането на внука си. Тръгнах много щастлива, че ще имам шанса да участвам във възпитанието на детето, което тогава беше на 1.4 год.
Още с пристигането си ми беше дадена възможност да го извеждам на разходка, да му пея български песни (аз не че знам немски), да си играем на наши игри. Всеки ден ходихме на детската площадкa и се изумявах, как майките идват с децата си, събуват ги боси, пускат ги в пясъка, изсипят им играчките и сядат на пейките. Децата си играят толкова самостоятелно, от много малки се катерят по мрежа, направена от въже и се пускат по пързалките. Родителите много спокойно и с усмивка подкрепят всяка тяхна хрумка, но почти не участват в техните игри.
Удоволствие е да излезеш с детето на разходка – тротоарите са широки, чисти, местата, които са определени за разходка се поддържат в отлично състояние. Много повече отколкото е при нас. Хората с домашни любимци ги разхождат само на определените за това места и винаги на каишка.
И сега искам с голяма гордост да споделя, че внучето ми е едно прекрасно, умно дете. Когато отидох, вече знаеше няколко думи на български, а скоро след пристигането ми вече можеше да изпее почти цялата „Мила моя мамо“. Обожава българските песни и приказки и с всеки изминал ден говореше все по-добре на български, но и без никакъв проблем, дори без да се замисли, превключваше на немски, когато се обръщаше към баща си (който е немец). Удивително е да видиш, колко добре боравеше с двата езика това мъничко човече, а най-хубавото е, че дъщеря ми полагаше много грижи той да използва българския ежедневно, макар да разговаряха с таткото на немски.
Ден без разходка е изгубен ден, затова веднага след закуска се обличахме спрямо климатичните условия навън. Дори по време на дъжд, слагахме водонепромокеамия костюм и хайде да танцуваме из локвите. Всеки уикенд посещавахме някое ново и интересно място – нов парк, преход в планината, музей, дворец. Има прекрасни места, които са малък рай за семейства с деца.
В Германия можеш да си наемеш градина с бунгало, където може да научиш детето ти да отглежда различни зеленчуци, билки, подправки. Цената на годишна база е даже евтина, принципът е печеливш и за двете страни – семействата плащат символична сума за мястото, а държавата получава грижи за парцелите, на които са иградени градинките с бунгала. Разбира се, трябва да можеш да отговаряш на някои условия, като например нямаш право да живееш там. За целта дори не са осигурили течаща вода. Идеята обаче е страхотна и много добре работеща, защото само на няколко минути от вкъщи имаш малко местенце, където да опънеш шезлонга си и да релаксираш, или пък да построиш дървена къщичка за детето и куп други възможности.
По време на първата вълна на пандемията нещата много се промениха. Пак излизахме, но много от ежедневните ритуали, които си бяхме създали (като да минем през магазина на връщане от парка, за да си купим хляб и мляко, или пък да се почерпим сладолед в горещ ден) отпаднаха. В парка децата започнаха да събират камъчета, рисуват ги вкъщи и после ги подреждаха по алеите като една дълга верига в знак на съпричастност към боледуващите и карантирани вкъщи. Беше много красиво и трогателно. Ние също изрисувахме доста, а внукът ми с гордост и радост подреждаше с малките си пръстчета до камъчетата на останалите.
Обичам България, но сравнявайки отглеждането на дете в София, с отглеждането на дете в някой немски град, разликите са огромни. Надявам се някой ден и семействата тук, в нашата родина, да се радват на тези всъщност най-обикновени удобства, при отглеждането на децата си.
Нямам търпение отново да се върна там, да прегърна по-малката си дъщеря, внукът си и прекрасния ми зет и да помагам с каквото мога.
Автор: Юлия Асенова
Снимки: личен архив
