В зависимост от своя темперамент, децата реагират и тълкуват по много различен начин своите преживявания. Чувствителните деца има вероятност да са по-състрадателни, ярки, творчески личности, с богато въображение. Но те също така могат да се справят по-трудно със стресовите ситуации, в които попадат и да бъдат по-склонни към тревожност и притеснения.
Разбира се, всяко дете е различно и със свои собствени уникални черти. Ние не искаме да им поставяме етикети, но в същото време е важно да приемем характера и техния темперамент. Това е особено важно, що се отнася до чувствителните деца, които ние трябва да научим как да се справят в трудни ситуации по здравословен и ефективен начин. Защото, ако тази тревожност не бъде овладяна навреме, може да ескалира в по-късна тийнейджърска възраст и да прерасне в депресия.
Като родители, ние разбира се променяме подхода си към детето, спрямо неговия темперамент. Но, когато детето тръгне на детска градина или на училище, там то се среща с различни деца, ще бъде и под влиянието на различни педагози и преподаватели, които вероятно няма да променят поведението си, за да отговарят конкретно на нуждите на нашия малчуган. Това може да накара по-чувствителното и сензитивно дете да се чувства разочаровано или тревожно. Има моменти, в които ние ще може да му помогнем да се справи, но в повечето случаи ще ми се налага да се оправя само, без напата подкрепа.
Като родители, нашият естествен стремеж е да защитаваме и помагаме на децата си, колкото е възможно повече. Но когато възникват проблемни ситуации и ние скачаме като майки лъвици, така до някъде повече вредим, отколкото помагаме. Детето остава с впечатлението, че е безпомощно и че нещата, които се случват около него са извън контрола им и те не могат да се справят без чужда помощ. Това приучване към безпомощност води със себе си лесно сломяване на духа и психиката. А ние със сигурност не искаме това за детето си.
Чувствителните деца, често са по-уязвими към действията и думите на другите хора и могат да бъдат наранени доста по-лесно. За съжаление, понякога, когато това се случва, тези сензитивни деца могат да изгубят детството си, защото вместо да бъдат безгрижни и да комуникират свободно и с радост със света около себе си, те се затварят и започват да мислят как ги виждат околните и какви ще са реакциите им спрямо тях. Започват постоянно и целенасочено да търсят единствено одобрение за всичко и от всички, и от възрастните, и от връстниците си. Не могат да се наслаждават на моментното преживяване „тук и сега”, защото постоянно ще чакат ответната реакция.
„Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя!”
Всички помним тези думи от детската приказка за мечката и дърваря. Сега като родители на чувствителни деца, сами виждаме, колко лесно раними могат да бъдат те, от всяка чужда реакция или забележка, дори и неумишлена или несъзнателна. Въпреки, че ще бъде истинско предизвикателство да научим детето си да не приема лично всяка дума, това е нещо, което ще им помага през целия му живот и си струва да положим усилия.
Чувствителните деца са невероятни, защото именно това тяхно качество ги прави състрадателни, съпричастни и любящи. Ние не искаме да ги променяме, но в същото време не бихме желали да са прекалено уязвими към груби думи или действия. Ето няколко предложения, които могат да помогнат на децата да изграждат самочувствието си вътре в себе си и то да не зависи от чуждите думи и реакции.
Практикувайте това, на което учите
Много чувствителни деца имат поне един такъв родител. Ако вие самите реагирате болезнено на неприятни забележки или отношение, опитайте се вие да променяте реакциите и отношението си. Може да се сигурни, че детето гледа и помни.
Помогнете на децата да разберат, че понякога груби са хората, които не са щастливи
Учете децата си, че често нещата, които другите казват често имат повече общо с тях самите и са провокирани от моментното им състояние. Самите ние знаем, че когато сме ядосани на нещо, често може да сме груби с хора, които нямат нищо общо с това. Обяснете го на детето си, че понякога хората казват лоши неща на другите, когато самите те се чувстват нещастни или разтроени.
Премахване на „отровните стрели”
Пробвайте това: кажете на детето си,че обидните думи са като „отровни стрели” и трябва да бъдат премахнати, възможно най-бързо, преди да се забият дълбоко в кожата. Може да го правите и под формата на игра – когато детето чуе нещо болезнено за него, да каже „махам отровната стрела” и физически да го изиграе, все едно издърпва стрелата. Така, чрез простото физическо действие, чрез което маха отровата от тялото си, така ще изчезнат и негативните емоции, които усеща. Ако видите,че детето се притеснява да го прави само, правете го заедно.
Учете децата си да си почиват физически и умствено
Човек става по-устойчив на стресови ситуации, когато може да успокои тялото, но и мислите си. За децата важи абсолютно същото – когато са напрегнати, всичките им сетива са изострени и в очакване. Когато се научиш да се отпускаш, и физически и психически, по-лесно и спокойно приемаш нещата, които се случват около теб.
Още от рубриката ни Дете:
Детето на възраст между три и пет години
Как да изградим самочувствието на детето
