Биляна е филолог и главен асистент доктор в Катедрата по български език към ЮЗУ „Неофит Рилски”. Свободното си време прекарва в четене – на журналистически анализи и на критически текстове. Обича публицистичната литература повече от художествената. Обича въздухът да е изпълнен с джаз и класическа музика, но напоследък най-много я радва тишината – особено тази на природата.
Освен всичко друго, Биляна е и доброволен консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“
За тази част от живота си казва: „Покрай децата и кърменето си дадох сметка, че природосъобразният начин на живот ми импонира – мисля, че е важно каква планета оставяме на децата си.“
„Получили сме даром от Бога място, където да живеем, грехота е да го унищожаваме.“
Нещо друго, което е получила даром от Бог е любовта на Стефан. Той е инженер по професия и Татко Карло по призвание, защото обича да се занимава с дървесина. Работи във фирма за производство на фурнир и произвежда много трески, създавайки едни от най-вдъхновяващите дарове за Биляна – дърворезби с нея, докато кърми. От малък се чувства привлечен от уюта и топлината на дървото и в свободното си време се занимава с дърворезба. Харесва фентъзи книги, рок енд рол и хеви метъл, защото тези неща го зареждат с енергия и идеи за хобито му. Биляна и Стефан или семейство Тодорови са създали най-доброто уплътнение за свободното време – Румен и Явор, които са и причината майка им и татко им да станат много добри и на още един фронт – родителския.
Как се става семейство?
С. С желание, компромиси, любов…..
Б. Стефан почти изчерпа темата. Аз бих казала – трудно. Съчетават се два свята, много различни – различно възпитание, различни възгледи, различни навици, ако щеш. Толкова голямо предизвикателство е, че разбирам хората, които се страхуват и се отказват. Но когато обичаш другия, без него е още по-трудно.
Какво ви събра вас?
С. Глобалната мрежа беше виновникът да се запознаем, нататък е друга история.
Б. Мда, събраха ни случайността, моето красноречие и неговите дърворезби.
Коя е най-трудната част?
С. В началото – да направиш компромиси със самия себе си (привички, навици, его и т.н.), после – да намериш достатъчно време за всяко едно нещо…
Б. Да свикна с това, че очевидното за мен не е задължително очевидно за него и обратно. Да свикна с мълчанието му (предполагам на него му е било трудно с моята логорея).
Коя е най-хубавата?
С. Топлината.
Б. Е, те трудно и хубаво не са антоними… Хубаво е, че има с кого да споделиш, когато нещо те мъчи или радва, има в кого да се гушнеш, има кой да те разбере.
За какво си мечтаете като семейство?
С. Да имаме повече време един за друг, като същото това време не е заето с ежедневните грижи.
Б. О, от това определено имаме нужда, особено напоследък – покрай работата, задълженията, децата, често денят е минал, без да го усетим.
Какви са сънищата ви?
С. Разпилени и шантави.
Б. Реалистични в повечето случаи. Случвало ми се е да се чудя след време това сънувала ли съм го, случвало ли ми се е…
Какво купувате на децата си?
С. Плодове, сладолед, играчки понякога…
Б. Ако става въпрос за храна, опитахме се през първите три години на Румен да му създадем някакви здравословни навици – той беше буквално всеяден и искахме да му въздействаме, като изградим отношение към добрата и полезна храна. Сега вече се съобразяваме и с желанията му (а те често са повлияни от рекламите, за съжаление) и му позволяваме и от не толкова полезните храни.
Радвам се, че все още мога да го склоня да купим ябълка или банан вместо вафла. Тъй като и той като родителите си харесва сладичко, все по-често започнах аз да правя сладкиши (с негова помощ), поне да знаем какво ядем. С Явор ще видим как ще е. Той още няма една и при него храненето все още е изцяло в ръцете ни.
По отношение на играчките – иска ми се да купувам неща, които развиват уменията и разпалват въображението. Много книги, различни игри, които играем заедно, конструктори, пъзели (баткото се справя с тях доста по-добре от мен).
Какво не им купувате?
С. Ненужни глезотии (тук понятието „глезотия” е строго индивидуално според конкретния човек).
Б. Понякога като влезем в магазин Румен просто иска да купим „нещо”, той обича да складира, да колекционира и се опитваме с баща му да се справим с този проблем – събирането на вещи като самоцел.
На какво ги научихте последно?
С. Големият – да мери с рулетката на Тати, малкият – да заспива без Мама.
Б. А сега де… хванахте ме натясно с този въпрос. В повечето случаи учим в крачка и с двамата. И Румен обича да пробва това, което правя аз – например да навива корите за баница, да прави сладки, да пусне прахосмукачката, да изпее някоя песен, която аз съм пяла… Пита ме за разни думички, основно на английски. Явор повтаря срички и жестове – много е сладък.
От какво се изненадахте?
С. Колко добре се справям като родител (Боже, колко още имам да работя по въпроса).
Б. Децата постоянно ме изненадват – колкото и да очаквам да научават нови неща, става ми хубаво, като преодолеят препятствие – Явор прохожда и тези дни вече се отпуска за секунди прав без опора, Румен, който винаги е бил кротък и някак свит, ме изненадва с адекватна реакция например. В същото време все още си е малчо и ме разсмива с бисерите си „Тати, като сипеш водата, ме извикни”, или пък „Мамо, аз съм фъртун”.
На какво ви научиха децата ви?
С. На доброта и постоянство.
Б. На търпение.
Кой е най-семейният ви момент?
С. Една разходка из Родопите миналото лято.
Б. Освен пътуванията ни из България, ежедневно това е времето преди лягане – когато четем приказка на Румен, а Явор се опитва всячески да хване книгата, за да я скъса; или пък играем домино или карти.
Още от Споделено:
